Доналд Бисет
Наопаки обърната страна

Имаше едно време един гарван. Той се казваше Албърт и беше изключително мързелив. Понякога заспиваше, дори както си лети и сънуваше най-различни странни сънища.

Един път той заспа тъй дълбоко, че взе да лети с главата надолу. Сънят му също беше обърнат наопаки. Ето го и него.

Един котарак на име Марми обичал да лови мишки. Веднъж той видял две мишлета в коша с прането. Тъкмо щял да ги погне, когато чул едната да казва:

— Виж, котарак. Хайде да се позабавляваме с него и да го подгоним.

Марми останал безкрайно учуден.

— Ама, че глупост! Мишки да гонят котки — помислил си той, но мишките наистина го подгонили, а Марми така се изненадал, че хукнал с все сила.

— Светът се е обърнал наопаки! — рекъл си котаракът.

Тогава се появил Бъч. Бъч бил едър пес, затова изръмжал срещу Марми.

Марми понечил да побегне и да се покатери на близкото дърво, но си помислил: „Ако светът наистина се е обърнал наопаки, може би кучето ще избяга, щом го подгоня“.

И Марми погнал Бъч, а той наистина си плюл на петите и хукнал да бяга.

— Смешна работа! — рекъл си Марми. — Котките гонят кучетата, а мишките преследват котките. Досега не бях чувал такова чудо.

В това време по пътя се задал млекарят с коня и каруцата си.

Само че, за най-голяма изненада на котарака, млекарят теглел каруцата, а конят седял на капрата и подвиквал: „Дий!“ към млекаря, който препускал по пътя.

Сетне Марми видял две дечица, които вървели с майка си и баща си. Децата се карали на родителите си:

— Ама че сте непослушни! Щом се приберем, веднага си лягате и то без вечеря!

— Моля ви, не ни наказвайте — хлипали майката и бащата.

Взело да се стъмва, но вместо луната и звездите, на небето изгряло слънцето.

— Но сега е нощ — учудил се Марми. — Нощем трябва да светят луната и звездите, не слънцето. Залязвай, Слънце!

— Няма — отвърнало Слънцето. — Това е Обърната наопаки страна, затова аз ще светя цяла нощ. После мога цял ден да си играя.

— Какво ли още има да видя? — помислил си Марми, вдигнал очи и забелязал Албърт, който летял с главата надолу. — А, Албърт е заспал дълбоко и вероятно сънува сън, обърнат наопаки. Хей, Албърт, събуди се!

Албърт се събуди, обърна се и полетя както трябва. След миг слънцето залезе и на небето се появиха луната и звездите. Конят на млекаря взе да тегли каруцата, а Бъч подгони Марми. Котаракът пък погна мишките и ги гони по целия път до коша с прането. След това огладня и отиде в кухнята да си хапне вкусна рибка и мляко.