Доналд Бисет
Смешникът

Доналд Бисет е „телевизионен“ писател. В продължение на дълги години всяка вечер той разказва от екрана по една приказка на английските деца, придружена със забавни рисунки. Всъщност Доналд Бисет е артист по професия. През 1953 г. започва да води предаване, подобно на българското „Лека нощ, деца“. Своите разказани, нарисувани и изиграни пред публика приказки Доналд Бисет публикува в книги, които намират читатели в целия свят. Първият сборник с приказки на Бисет се появява през 1954 година.

Авторът тогава е на четиридесет и четири години и е актьор в трупата на Кралския Шекспиров театър в Стратфорд на Ейвън. Доналд Бисет е на сцената от 1933 година. Играе роли в Шекспировите пиеси „Много шум за нищо“, „Сън в лятна нощ“ и „Макбет“. Снима се в повече от петнадесет игрални филма.

Особено активно и успешно Бисет се представя в „ролята“ на четец. Той издава седем серии грамофонни плочи (над двеста на брой) със записи на известни романи като „Последните дни на Помпей“ от Булвър Литън и „Моби Дик“ от Херман Мелвил.

Доналд Бисет озвучава много роли в киното, радиото и телевизията. Отначало, като всеки актьор, той изпълнява чужди произведения, докато един ден не му хрумва да разкаже приказка, измислена от него. Именно телевизията дава истинската възможност на Бисет да развие и слее дарбите си на писател, художник и актьор.

Такова рядко съчетание на таланти е добре дошло за автора на приказки, а в известен смисъл е и традиционно за английската литература. Дикенс, който съумява да запази атмосфера на приказност дори и при големите си романи, бил и забележителен четец. Уилям Текери започва кариерата си като професионален художник, чудесно илюстрирал своя приказен роман „Пръстенът и розата“. Оскар Уайлд четял своите приказки също с огромен успех. А илюстрациите на Ръдиард Киплинг към неговите приказки са несравнимо по-интересни от онези, направени по-късно от професионалните илюстратори.

Доналд Бисет използва и богатите традиции на английския фолклор. Затова успехът му на разказвач е толкова голям.

„Небивалиците носят в себе си духа на приказките — пише един литературен критик, — те са невероятни, остроумни, кратки. Бащи и майки, които обичат да четат приказки на децата си (както и лели, чичовци, приятели и учители), ще открият в тази книга четиво за много дни.“