Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Alegria (2012 г.)
Допълнителна обработка на корицата: gogo_mir, 2012 г.
Издание:
Султанка-мълчанка
Приказки на балканските народи
Преразказани от Ангел Каралийчев и Николай П. Тодоров
Второ издание
Художник: Стоимен Стоилов
Литературен редактор: Иван Иванов
Рецензент: Любомир Георгиев
Редактор: Илиана Монова
Художествен редактор: Буян Филчев
Технически редактор: Здравко Божанов
Коректор: Димитрина Еленова
Издателство „Български художник“, ул. „Асен Златаров“ 1, София
ДП „Д. Благоев“, София
История
- — Добавяне
Имало един беден момък. Где кого срещнел, все се оплаквал от сиромашията си. Един ден си седял на прага на колибата, въздишал и окайвал сам себе си:
— Ах, докога ще се мъча все така? Черен ми е вече светът! Дали да се обеся или да се удавя?
В това време четирма яки роби минали покрай него. Те носели на рамената си украсена със сърма и маргарит носилка, в която на меки възглавници се бил разположил един богаташ. Той бил вече толкова стар и недъгав, че можел да се движи само с носилка. Чул старецът въздишките и жалбите на момъка и заповядал на робите да спрат. Попитал:
— Защо въздишаш, защо тъжиш, млади момко?
— Ох, мой бей — отговорил запитаният, — как да не тъжа, как да не жаля, като съм сетен сиромах. Какво не бих дал да стана и аз богат като тебе. Ще си живея волно-охолно и ще възпявам щедростта на аллаха. А сега по цял ден се блъскам и трепя само за комат хляб и шепа маслини. Това живот ли е?
— Защо се окайваш? — отговорил старецът. — Ами че ти си много по-богат от мен.
— Как ще съм по-богат от тебе? — почудил се момъкът. — Виж, мой бей: кесията ми винаги е празна, нозете ми от умора се преплитат, ръцете ми нищо не държат, очите ми всякога гледат като на гладен вълк.
— Дай да ти отрежа уморените нозе и ще ти заплатя за тях хиляда жълтици — предложил старецът.
— Ха! — викнал момъкът. — Ако ще би да ми наброиш десет пъти по хиляда жълтици, пак не ти ги давам.
— Е, тогава продай ми празните си ръце и аз ще ти платя за тях толкова злато, колкото те тежат.
— Не, да ме затрупаш с пари, ръцете си не давам!
— Е, тогава продай ми барем гладните си очи. Ще ти ги купя за сто кесии жълтици и ще ти отстъпя моя сарай с градината.
— Що думаш, мой бей? Да ослепея ли? Не, очите си не давам за всичките съкровища, които пазиш в хазната си! — отговорил бедният момък.
— Ех, момко! — рекъл старецът. — Виждаш ли, че си много по-богат от мене? Ти си млад, як и здрав — от това по-голямо богатство няма на света. Пък аз съм стар и болен и всичките си съкровища да дам, не мога да си купя един ден младост и здраве. Не се оплаквай, не гневи аллаха, който е тъй щедър към теб!