Мара Белчева
В душата ми градина…

В душата ми градина

речта си посади,

и надалеч отмина.

Речта ти реч роди.

 

Когато се завърна,

речта си не позна;

когато ме прегърна

ти — майска светлина —

 

тя пак бе полетяла —

пчела от цвят на цвят —

и от дъхът ти брала

най-дивний аромат.