Мара Белчева
Свърши се играта…

Свърши се играта,

млъкна песента.

Той и тя в душата

с звукове-цветя,

свиха и завиха

вън града сами.

 

Звездна нощ и тиха

светлинка ръми

над града потънал

в летен сън ленив.

 

Чер е скут разгънал

парка мълчалив,

дето се извива

глъхналия път —

дето мълчаливо

сенки две вървят.