Включено в книгата
Оригинално заглавие
Match Wits With Inspector Ford, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
k2g (2009)
Начална корекция
sam (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
mrumenov (2013)

Сборникът е съставен от преводи на творби от книгите на Уди Алън „Getting Even“ („Квит сме“, 1971) и „Without Feathers“ („Без перушина“, 1975). (Бел. NomaD)

 

Издание:

Уди Алън. Ако импресионистите бяха зъболекари

Първо издание

Книгоиздателска къща „Труд“

Редактор: Милена Трандева

Художник: Явора Паунова

Технически редактор: Станислав Иванов

Библиотечно оформление и корица: Явора Паунова

Коректор: Юлне Шопова

Печатни коли 15,5

Печат „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-528-777-0


Случаят с убития от висшето общество

Инспектор Форд се втурна в кабинета. Върху пода лежеше тялото на Клифърд Уийл, очевидно ударен отзад с дървен чук за крокет. Положението на тялото сочеше, че жертвата е била изненадана, докато е пеела „Соренто“ на златните си рибки. Доказателствата сочеха, че е имало ожесточена борба, прекъсвана на два пъти от телефонни повиквания: едното по погрешка, а второто със запитване до жертвата дали се интересува от уроци по танци.

Преди смъртта си Уийл потопил пръст в мастилницата и надраскал следното съобщение: „Продажните цени рязко спадат — всичко да се ликвидира“.

„Бизнесмен до последния си дъх“, мислеше си Айвс, прислужникът му, чиито обувки с високи токове, колкото и да е чудно, го правеха с няколко сантиметра по-нисък.

Вратата към терасата беше отворена, а от там през хола до някакво чекмедже водеха отпечатъци от стъпки.

— Айвс, къде се намирахте, когато се случи всичко това?

— В кухнята. Миех чинии — прислужникът извади от портфейла си малко сапунена пяна, за да потвърди истинността на думите си.

— Да сте чули нещо?

— Той беше там с някакви мъже. Спореха кой е по висок. Стори ми се, чух как господин Уийл започна да пее и Мосли, съдружникът му, се разкрещя: „Божичко, оплешивявам!“ След това се разнесоха подрънквания на арфа и главата на господин Уийл се търкулна на игрището за голф. Чух и как господин Мосли го заплашваше. Каза, че ако господин Уийл се докосне отново до неговия грейпфрут, няма да му отпусне банков кредит. Според мен той го е убил.

— Вратата на терасата отвътре ли се отваря или отвън? — обърна се инспектор Форд към Айвс.

— Отвън. Защо питате?

— Точно както и предполагах. Сега вече съм убеден, че вие, а не Мосли сте убили Клифърд Уийл.

 

 

Как е разбрал инспектор Форд?

Поради разпределението на къщата Айвс не би могъл да се промъкне зад своя работодател. Трябвало е да се промъкне пред него, при което господин Уийл би прекъснал пеенето на „Соренто“, за да перне Айвс с чука за крокет — ритуал, изпълняван много пъти преди това.

Странната загадка

Уокър очевидно се бе самоубил. Поглъщане на голяма доза хапчета за сън. Въпреки всичко на инспектор Форд му се струваше, че нещо не е наред. Може би положението на тялото. То бе натикано в телевизионния апарат, а лицето се виждаше на екрана. На пода се намери лаконична бележка, написана от него на ръка преди самоубийството:

Мила Една,

Вълненият костюм много ме боде, затова реших да сложа край на живота си. Погрижи се синът ни да прави редовно утринна гимнастика. Оставям ти цялото си състояние, с изключение на войнишкото си кепе, което подарявам на планетариума. Моля те, не съжалявай за мен, много по-приятно ми е да бъда мъртъв и го предпочитам пред плащането на наема.

Довиждане, Хенри

PS! Може би моментът не е подходящ да повдигам въпроса, но имам всички основания да вярвам, че брат ти се среща с една корнуолска кокошка.

Една Уокър захапа нервно долната си устна.

— Какво смятате, инспекторе?

Инспектор Форд надникна във флакона с хапчета за сън, поставен върху нощната масичка.

— Дълго ли страда съпругът ви от безсъние?

— От години. На нервна почва. Страхуваше се, че ако затвори очи, някой от града ще го нацапа с бяла боя.

— Разбирам. Имаше ли врагове?

— Не. С изключение на някакви цигани, които държат чайна в околностите на града. Веднъж ги обиди, като запуши ушите си с тампони и се разскача пред чайната в почивния им ден.

Инспектор Форд забеляза недопита чаша мляко на бюрото. Млякото бе още топло.

— Госпожо Уокър, синът ви още ли е в колежа?

— Не, не е. Миналата седмица го изключиха за непристойно поведение. Дойде ни като изневиделица. Заловили го точно когато се опитвал да натика едно джудже в сос тартар. Подобно поведение е недопустимо за такова първокласно училище.

— А за мен е недопустимо убийството. Вашият син е арестуван.

 

 

Защо инспектор Форд подозира сина на Уокър в убийството на собствения му баща?

В джобовете на костюма на господин Уокър са намерени пари. Човек, който е решил да се самоубива, не пропуска да извади кредитната си карта и да подпише всичко.

Откраднатият скъпоценен камък

Стъклената витрина е разбита и от нея изчезва сапфирът „Белини“. Единствените следи в музея са един рус косъм, десетина отпечатъка от пръсти, всички въз розови. Пазачът обяснява, че стоял на мястото си, когато зад него се прокраднала фигура в черно и го ударила по главата със свитък листа от някаква реч. Преди да изгуби съзнание, му се сторило, че чува мъжки глас да казва: „Джери, извикай майка си“, но не е сигурен в това. Крадецът очевидно се е промъкнал през капандурата на покрива и е слязъл по стената със специални вакуумни обуща също като муха в човешки образ. Пазачите на музея винаги държат една огромна мухоловка за подобни случаи, но този път са били измамени.

— Защо му е притрябвал на когото и да е сапфирът „Белини“? — запита уредникът на музея. — Не знаят ли, че той е прокълнат?

— Как така прокълнат? — попита на свой ред инспектор Форд.

— Първоначално сапфирът е бил собственост на един султан, който умира при загадъчни обстоятелства: една ръка се протяга от чинията със супа, която той яде, и го удушава. Следващият собственик е английски лорд, намерен един ден от жена му засаден с краката нагоре в саксия за цветя. Известно време не се чува нищо за камъка; години по-късно се разбира, че е собственост на тексаски милионер, който при миене на зъби внезапно се самозапалва от търкането на четката. Ние купихме сапфира едва миналия месец, но, изглежда, проклятието продължава, тъй като наскоро след като се сдобихме с него, всички членове на управата на музея се наредиха един зад друг и с танцова стъпка се хвърлиха от една скала.

— Добре — обади се инспектор Форд, — възможно е скъпоценният камък да носи нещастие, но той е твърде ценен и ако желаете да си го получите обратно, идете в гастронома на Ханделман и арестувайте Ленард Ханделман. Ще намерите сапфира в джоба му.

 

 

Как инспектор Форд е научил кой е крадецът?

Предния ден Ленард Ханделман направил следната забележка: „Ако имах голям сапфир, бих веднага зарязал бакалската работа“.

Ужасната случайност

— Току-що застрелях мъжа си — плачеше Синтия Фрим, застанала над тялото на паднал в снега плещест мъж.

— Как се случи всичко това? — попита я направо инспектор Форд.

— Излязохме на лов. Двамата с Куинси обичахме да ходим на лов. Веднага след това се разделихме. Навсякъде около нас се издигаха гъсти храсти. Стори ми се, че виждам мармот. Стрелях моментално. Докато му одирах кожата, разбрах, че сме женени.

— Хм — размишляваше инспектор Форд и оглеждаше оставените в снега следи. — Сигурно сте отличен стрелец. Застреляли сте го точно между веждите.

— О, не, просто късмет. Всъщност съм истински аматьор.

— Разбирам.

Инспектор Форд разгледа вещите на убития. В джоба му се намериха въже, ябълка от 1904 г. и инструкция, какво да правите сутрин, ако се събудите до някоя арменка.

— Госпожо Фрим, за първи път ли се случва такова нещастие със съпруга ви по време на лов?

— Да, това е първото трагично нещастие, макар че веднъж в канадските Скалисти планини един орел отнесе кръщелното му свидетелство.

— Съпругът ви винаги ли е ходил с тупе на темето?

— Всъщност не. Обикновено го носеше в джоба си и го показваше, ако го предизвикваха в някакъв спор. Защо питате?

— Мъжът ви изглежда много ексцентричен.

— Такъв беше.

— Затова ли го убихте?

 

 

Как инспектор Форд е разбрал, че това не е било случайност?

Опитен ловец, като Куинси Фрим, никога не би дебнал елен по долни дрехи. Всъщност госпожа Фрим е убила мъжа си с тежък предмет вкъщи, докато е бършел лъжици, и се е постарала това да изглежда като нещастен случай при лов, като е завлякла тялото в гората и е оставила наблизо един брой на списание „Поля и потоци“. В бързината си обаче е забравила да го облече. Защо е бърсал лъжици по долни дрехи, остава пълна загадка.

Необикновеното отвличане на дете

Полумъртъв от глад, Кърмит Крал влезе с олюляващи се стъпки във всекидневната на родителите си, където те го очакваха нетърпеливо с инспектор Форд.

— Благодаря ви, че заплатихте откупа — обърна се Кърмит към тях. — Струваше ми се, че никога няма да изляза жив от там.

— Разкажете ми всичко за това — каза инспекторът.

— Бях се запътил към търговската част на града за да ми опънат шапката на калъп, когато една лека кола спря до мен и двама мъже ме попитаха дали имам желание да видя кон, който знае наизуст обръщението на Линкълн към американския народ. Отговорих, че имам, и се качих при тях. Веднага след това ме упоиха с хлороформ и се събудих неизвестно къде, завързан за стол и с превръзка на очите.

Инспектор Форд разгледа бележката за откупа:

„Скъпи мамо и тате, оставете 50 000 долара под моста на улича «Дека тур» в една торбичка. Ако на улица «Декатур» няма мост, моля ви, постройте такъв. С мен се отнасят добре, имам подслон и хубава храна, макар че снощи стридите бяха преварени. Изпратете бързо парите, защото, ако не се обадите до няколко дни, човекът, който сега ми оправя леглото, ще ме удуши.

PS: Това не е виц. Прилагам и един виц, за да направите разликата.“

— Имате ли представа, къде сте били задържан?

— Не, само чувах зад прозореца някакъв странен шум.

— Странен?

— Да. Шумът, който издава херингата, когато я мамите.

— Хм — замисли се инспектор Форд. — И как в края на краищата успяхте да избягате?

— Казах им, че искам да отида на ръгби мач, но имам само един билет. Съгласиха се, при условие че не си развързвам очите и обещая да се върна преди полунощ. И аз се съгласих, но през третата част на играта „Мечките“ поведоха с голям резултат и аз си дойдох направо тук.

— Много интересна работа! — удиви се инспектор Форд.

— Сега разбирам, че това отвличане е нагласено. Уверен съм, че вие участвате в тази игра и сте получили част от парите.

 

 

Откъде знае всичко това инспектор Форд?

Макар Кърмит Крол да живее още при родителите си, те са на осемдесет, а той на шейсет години. Истински похитители не биха отвлекли едно шейсетгодишно дете, тъй като в това няма никакъв смисъл.

Край