Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Early Essays, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
k2g (2009)
Начална корекция
sam (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
mrumenov (2013)

Сборникът е съставен от преводи на творби от книгите на Уди Алън „Getting Even“ („Квит сме“, 1971) и „Without Feathers“ („Без перушина“, 1975). (Бел. NomaD)

 

Издание:

Уди Алън. Ако импресионистите бяха зъболекари

Първо издание

Книгоиздателска къща „Труд“

Редактор: Милена Трандева

Художник: Явора Паунова

Технически редактор: Станислав Иванов

Библиотечно оформление и корица: Явора Паунова

Коректор: Юлне Шопова

Печатни коли 15,5

Печат „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-528-777-0


В този цикъл са събрани няколко ранни есета на Уди Алън. По-късни няма, защото умозренията на автора се изчерпаха. Вероятно с напредването на годинките Алън ще разбере повече неща за живота и ще ги запише, след което ще се усамоти в спалнята си и ще остане там Бог знае докога. Досущ като есетата на Бейкън, неговите са кратки и съдържат безброй практични мъдрости, но поради липса на място в цикъла не е включена най-задълбочената му творба — „Да погледнеш нещата от добрата им страна“.

Пред едно дърво през лятото

Едно дърво през лятото е най-забележителното от всички чудеса на природата, с изключение може би на лос, който пее „Искам да те прегърна“ не с думи, а с дуби-дуби, дуби-дуби-да. Погледнете листата му — толкова са зелени и гъсти (ако не са, значи нещо не е наред). Забележете как протяга клони към небесата, сякаш иска да каже: „Нищо, че съм дърво, нямам нищо против да получавам социална помощ“. А колко разновидности има само! Не е ли това смерч или топола? Може да е и гигантска секвоя. Не, боя се, че е достолепен бряст, с което за сетен път доказва, че съм глупак. Естествено, ако си кълвач, веднага ще познаеш кое дърво какво е, но пък няма да можеш да си запалиш колата.

Защо обаче едно дърво е по-възхитително от, да речем, ромонящо поточе? Или от друго ромонящо нещо?

Защото величественото му присъствие е нямо доказателство за интелигентност, далеч по-голяма от всяка друга на света и каквато със сигурност няма в днешната администрация. Както е казал поетът: „Само Бог може да създаде дърво“ — навярно защото е много трудно да измислиш как да го покриеш с кора.

Веднъж един дървар запретнал ръкави да сече дърво с брадва, ала забелязал върху него издълбано сърце с две имена вътре. Тогава той захвърлил сечивата и прерязал ствола с трион. Не се сещам каква беше поуката от тази история, но шест месеца по-късно дърварят бил глобен, защото преподавал римските цифри на горско джудже.

За младостта и възрастта

Истинската проверка за зрелостта на един човек са не годините, а как би реагирал, ако изведнъж се озове в центъра на града по шорти. Но какво значение имат годините, щом не си на свободен наем? Добре е да се знае, че всяка възраст има своите предимства, но като хвърлиш топа, трудно ще напипаш ключа за осветлението. Главният проблем при смъртта е страхът, че може да няма задгробен живот — изключително депресираща мисъл, особено за онези, които са си направили труда преди това да се избръснат. Другият страх е, че съществува задгробен живот, но никой не знае къде да го търси. Добрата страна е, че смъртта е едно от малкото неща, които могат да се правят в легнало положение.

Преценете тогава сами: Наистина ли напредналата възраст е толкова ужасна? Съвсем не, ако сте си измили чинно зъбите! И защо няма щит пред меча на годините? Защо няма поне един свестен хотел в Индианапълис? Абе карай да върви.

С две думи, най-добре е да се държиш така както подобава на възрастта ти… Ако си на шестнайсет или по-малко гледай да не си плешив. От друга страна, ако си над седемдесетте, ще направиш изключително добро впечатлени, като се тътриш по улицата с кафяв хартиен плик в ръце и си мърмориш под нос: „Кайзерът ще ми вземе здравето“. Помнете — всичко е относително… или поне трябва да бъде. Ако не е, ще се наложи да започнем отначало.

За пестеливостта

Докато човек е жив, много важно е да трупа спестявания и да не харчи пари за глупости като нектар от круши или шапка от масивно злато. Парите не са всичко, но по-добре е да ги имаш, отколкото да си здрав. В края на краищата не можеш да застанеш пред месаря, да му кажеш „Я виж какъв тен имам, не помня откога не съм хващал настинка“ и да очакваш срещу това да получиш от него килограм пържоли. (Освен ако месарят не е идиот.) Парите са за предпочитане пред мизерията дори само заради финансовата страна на въпроса. Не че с тях можеш да си купиш щастие. Спомнете си баснята за мравката и щуреца: той свирил цяло лято, докато тя бачкала и пестяла. Когато дошла зимата, щурецът нямал нищо, а мравката се оплаквала от болки в кръста. Труден е животът на насекомите. Ала и мишките не са си паднали на оная работа. Изобщо добре е да си скъташ малко парици в полога, в който лежиш, но не и ако си със скъп костюм.

И накрая, не бива да се забравя, че е по-лесно да похарчиш два долара, отколкото да спестиш един. И, за Бога, не инвестирайте пари в брокерска фирма, ако един от съсобствениците й се казва Френчи.

За любовта

Кое е по-добро: да обичаш или да бъдеш обичан. Нито едно от двете, ако холестеролът ти е над шестстотин. Естествено под любов разбирам романтичния вариант — между мъж и жена, а не между майка и дете, между момче и неговото кутре или между двама оберкелнери. Прекрасно е, че когато си влюбен, ти иде да запееш. В никакъв случай обаче страстният мъжки екземпляр не трябва да се поддава на това изкушение, а ако все пак не устои, добре е да пее, а не да „рецитира“ текста на песента. Да си обичан, със сигурност е доста по-различно от това да си обожаван, защото обожаването може да става и от разстояние, но за истинска любов трябва да си в една стая с любимия, клекнал зад пердето.

Истинският любовник е едновременно силен и нежен. Колко силен ли? Ами според мен, ако може да вдигне двайсет и пет килограма тежест, става. Не забравяйте, че за влюбения любимата е най-прекрасното същество на този свят, макар за непознатия тя да не се различава от пържена скумрия например. Оценяването на красотата зависи от зрението. Ако човек недовижда, може да помоли най-близкия до него да му каже кое момиче хваща окото. (Всъщност в повечето случаи най-красивите се оказват и най-тъпи, та затуй някои хора смятат, че няма Бог.)

„Радостта от любовта трае само миг, пее трубадурът, но болката от нея е вечна“. Това парче за малко да стане хит, но се оказа, че мелодията много прилича на „Аз съм Янки Дудъл Денди“.

За разходките в гората и брането на теменужки

Това не е никакво удоволствие, по-добре се захванете с нещо друго. Идете на свиждане на болен приятел. Ако не е възможно, си купете билет за театър или се потопете в гореща вана с книжка в ръка. Изобщо каквото и да е, само да не се окажеш в горичка, ухилен до уши, да береш цветя и да ги слагаш в кошничка. Докато се усетиш, и ще защъкаш насам-натам. А какво ще ги правиш теменужките, като ги набереш? „Ами ще ги сложа във ваза“, ще речете. Глупав отговор. В днешно време просто се обаждаш по телефона на цветаря и си поръчваш каквото искаш. Да ходи той по горичките, за това му се плаща. Така че, ако започне гръмотевична буря или се ядосат осите в някой див кошер, него ще го карат в болницата „Маунт Синай“.

От казаното дотук не си правете произволния извод, че съм безчувствен към радостите на природата, макар да съм установил, че няма по-велик кеф от четирийсет и осем часа, прекарани в стиропорния басейн на Фоум Ръбър Сити през годишния отпуск. Но това е друга история.

Край