Уди Алън
Ръкописите

Учените сигурно си спомнят, че преди няколко години един пастир, шляейки се по брега на залива Акаба, попаднал на пещера, в която имало няколко големи глинени стомни и два билета за шоу на лед. От стомните изпаднали шест пергаментови свитъка, изписани гъсто-гъсто с древно неразбираемо писмо, които овчарят — нали си е прост — продал на музея за по 750 000 долара парчето. Две години по-късно стомните се озовали в заложна къща във Филаделфия. След година и пастирът се озовал в заложна къща във Филаделфия. Никой не потърсил нито тях, нито него.

Първоначално археолози казаха, че ръкописите са от 4000 година преди новата ера, или точно след масовото клане на израилтяните, посечени от своите благодетели. Те са смес от шумерски, арамейски и вавилонски език и по всичко личи, че са дело или на един човек, писал ги дълго време, или на няколко души, обитаващи една квартира. В момента автентичността им е под огромно съмнение, особено след като се оказа, че думата „олдсмобил“ се среща на няколко места в текстовете, а малкото откъси, които бяха преведени, третират познати религиозни теми по един меко казано, съмнителен начин. Археологът А. Х. Бауер признава, че свитъците са абсолютно фалшиви, но твърди, че са най-великата историческа находка, ако не се смята откриването на собствените му копчета за ръкавели при разкопки на гробница в Ерусалим. Ето съдържанието на преведените откъси.

* * *

Първи… И Господ се хвана на бас със Сатаната да изпитат верността на Иов, и без никаква причина Всевишният фрасна Иов по главата, после го зашлеви през ухото и го тикна в гъст сос, та да стане лепкав и гаден, и накрая изби една десета от говедата му, и тогава Иов не издържа и се провикна:

— Защо умори стоката ми? Говеда трудно се намират. Сега, като ми ги отне, не знам дори какво е това говедо.

Бог извади две каменни плочи и ги чукна пред носа на Иов. Като видя това, жената на Иов зарони горчиви сълзи и Бог изпрати ангел, който я миропомаза с бухалка за поло, и от десет болести Бог изпрати от първата до шестата включително и на Иов му призля, а жена му побесня, даде си робата под наем, после вдигна наема, но отказа да направи ремонт на къщата.

Скоро пасищата на Иов изсъхнаха, а езикът му залепна за небцето, та не можеше да произнесе думата „тамян“, без да се разхили.

И след като струпа толкова поразии на главата на верния си слуга, Бог дойде толкова близо, че Иов го сграбчи за врата и скръцна със зъби:

— Аха, спипах те, верицата ти! Защо се бъзикаш с Иов, а? Говори, че…

И рече Бог:

— Ъъъ, чакай малко… стиснал си ме за врата… Пусни ме, ако обичаш.

Но Иов не се смили и каза:

— Живеех си райски, преди да ми се натресеш. Нямах грижи, смокиновите ми дървета бяха отрупани с плод, имах шарено сако и два чифта шарени панталони. А я ме виж сега.

А Бог му рече с гръмовен глас:

— Как смееш да искаш обяснение от мен, който създадох Небето и Земята? Какво създаде ти, та дръзваш да ме питаш?

— Това не е отговор — каза Иов — и тъй като ми се правиш на всемогъщ, ще ти река, че „скиния“ се пише с „я“, а не с „а“ — после Иов падна на колене и се провикна: твое е царството, и силата, и славата. Имаш добра работа. Не си ритай трудовата книжка.

* * *

Втори… И Авраам се събуди посред нощ, и рече на единствения си син Исаак:

— Сънувах, че Бог ми казва да убия единствения си син, така че ставай и си обуй гащите.

Исаак се разтрепери и попита:

— Какво, какво? Кога му щукна това?

— Какво да ти кажа — рече Авраам. — Създателят на Вселената ме изненада по бели гащи посред нощ в два часа. Можех ли да споря с него?

— Добре, де, не каза ли поне защо иска да ме принесеш в жертва? — попита Исаак баща си.

А Авраам отвърна:

— Онзи, който вярва, не задава въпроси. Хайде стига, да вървим, че утре ме чака тежък ден.

Сара дочу за намеренията на Авраам и му каза:

— Как разбра, че ти говори Бог, а не някой от твоите приятели, които си падат по гадните номера, защото Господ мрази тия работи и праща всеки шегаджия в ръцете на враговете му независимо дали те могат да си платят за доставката или не.

А Авраам и рече:

— Сигурен съм, че беше Бог. Гласът му беше плътен и кънтящ, никой в пустинята не би могъл да наподоби такъв тътен.

Сара му каза:

— И ти си склонен да сториш тази дивотия’?

— Честно казано, да — отвърна Авраам, — защото да се съмняваш в реченото от Бог, е най-лошото, което може да направи човек, особено при сегашното тежко състояние на икономиката.

И така, той отведе Исаак на затънтено място и се приготви да го посече. Но тъкмо замахна, Бог вкочани ръката му и рече:

— Нима ти дава сърце да сториш такова нещо?

— Ама нали ми каза… — замънка Авраам.

— Майната МУ какво съм казал — сряза го Бог. — Да не си луд да се хващаш на всяка щуротия, която мине край ушите ти?

Авраам се изчерви от срам.

— Е не беше точно така, ама…

— На майтап ти рекох да принесеш в жертва Исаак и ти веднага хукна да го колиш.

Като чу тези думи, Авраам падна на колене и се заоправдава:

— Ама как да разбера кога си правиш майтап и кога говориш сериозно?

И Бог избоботи:

— Нямаш чувство за хумор? Не мога да повярвам.

— Но не доказва ли това, че те обичам и че бях готов да жертвам единствения си син, за да ти угодя.

А Бог каза:

— Това доказва, че някои хора вършат каквото им се нареди стига да го кажеш с плътен и кънтящ глас.

След което Бог проводи Авраам да си доспи и му рече да му се обади на следващия ден.

* * *

Трети… Така се случи, че един продавач за ризи го закъса. Търговията му замря, доходите му пресъхнаха. Тогава той се обърна към Бог:

— Господи, защо ме остави да страдам така? Всичките ми врагове продават, продават, а аз — не мога да пласирам нищичко. А уж е разгарът на сезона. И ризите ми си ги бива. Я виж тази от изкуствена коприна. Имам всякакви. С копчета от горе до долу, с разноцветни яки, но не вървят и не вървят. Не съм нарушил нито една от десетте Ти заповеди, но не би. А по-малкият ми брат разпродаде цялата си детска конфекция.

И Бог го чу, па му рече:

— Що се отнася до ризите ти…

— Кажи, Господи — прекъсна го мъжът и падна на колене.

— Сложи крокодилчета на джобчетата.

— Моля? Да ме прощаваш, не те разбрах…

— Прави каквото ти казвам. Няма да съжаляваш.

И човекът приши на всичките си ризи по едно алигаторче, и ето ти чудо — стоката му се разграби като топъл хляб за негова огромна радост и за ужас на конкурентите му, които скърцаха със зъби от яд.

Тогава един от тях изтърси следната мъдрост:

— Бог е милостив. Той ме накара да си полегна на зелената морава. Ама сега не мога да стана.

Закони и поговорки

Да вършиш мерзости, е незаконно, особено когато го правиш с лигавник на врата.

 

 

Възможно е лъвът и телето да си легнат заедно, но телето няма да мигне цяла нощ.

 

 

Който не бъде покосен от меч или глад, ще умре от чума, така че защо да се бръснем?

 

 

Хората със зло сърце вероятно знаят нещо.

 

 

Който обича мъдростта, е праведен, но който спи при кокошките, е орисан.

 

 

Господи, Господи! Какви ги вършиш напоследък?