Уди Алън
Либрета на някои по-неизвестни балети

Дмитри

Балетът започва с карнавал. Има закуски и забавления. Хора в пъстроцветни костюми танцуват засмени под звуците на флейти и други духови инструменти, само че тромбоните свирят в минорна гама, за да внушат, че скоро закуските ще свършат и всички ще са мъртви.

Красивата Наташа се лута из тълпата. Тя е тъжна, защото баща й бил изпратен да се бие в Хартум, а там нямало война. Зад нея се промъква Леонид — голобрадо студентче, което е прекалено срамежливо, за да заговори Наташа, но всяка нощ оставя пред вратата й мешана салата. Наташа е трогната от подаръците и мечтае да се запознае с човека, който й ги изпраща, най-вече защото мрази сложните за готвене домашни манджи и би предпочела само сирене рокфор натюр.

Двамата се запознават случайно, когато Леонид, увлечен в съчиняване на любовно писмо до Наташа, пада от виенското колело и тупва на земята. Тя му помага да се изправи и заедно изпълняват па-дьо-дьо, след което Леонид се опитва да й вземе акъла, като върти очи до умопомрачение, та се налага да го отведат за малко до кенефа. Той се извинява дълго, дълго и кани Наташа да идат в палатка номер 5 да гледат кукленото представление, с което окончателно я убеждава, че си има работа с кръгъл идиот.

Кукленият спектакъл обаче се оказва доста занимателен и голяма смешна марионетка на име Дмитри се влюбва в Наташа. Тя осъзнава, че макар и да е пълен с талаш, и той душа носи. Особено я възбужда предложението му да идат в най-близкия хотел и да си вземат стая на името на господин и госпожа Джон Доу. Двамата изпраскват едно па-дьо-дьо независимо от това, че Наташа вече е изтанцувала едно и се поти ужасно, та чак мирише на пръч. Накрая тя се обяснява в любов на Дмитри и се заклева, че нищо и никой няма да ги раздели дори ако трябва онзи, дето дърпа конците му, да спи на походно легло в антрето.

Леонид побеснява от факта, че е отхвърлен заради някаква си кукла, и стреля в Дмитри. Нашият човек обаче не умира, а се появява на покрива на „Мърчантс Банк“, където опъва дълги гълтоци уиски направо от бутилката. Действието съвсем се обърква, но най-голяма веселба пада, когато Наташа си строшава черепа.

Жертвоприношението

Музикална прелюдия припомня за връзката на човека със земята и защо все става така, че го заравят в нея. Завесата се вдига и открива необятна праисторическа пустош, не по-различна от някои днешни местенца в Ню Джърси. Мъже и жени седят отделно на две групи и изведнъж скокват и започват да танцуват, но не знаят защо и скоро пак си сядат на задниците. Тогава на сцената излиза млад самец в разцвета на силите си и изпълнява огнен танец. Изведнъж обаче разбира, че се е подпалил, и след като го угасяват, се измъква като пръдня из гащи. На сцената притъмнява, тогава Човекът се изправя срещу Природата и започва една епична битка — ум да ти зайде. Човекът ухапва Природата по баджака, в резултат на което през следващите шест месеца температурите не надхвърлят 13 градуса.

Започва второ действие, а пролетта никаква я няма, въпреки че вече е краят на август и хората вече се питат кога ще преместват часовниците си с един час напред. Старейшините на племето се събират и решават да умилостивят Природата, като и принесат в жертва младо девойче. Избират една девица и й дават три часа да стигне до покрайнините на града, където уж щели да раздават печени виенски вурстчета. Тя стига там посред нощ и пита къде са кренвиршите. Старейшините й нареждат да танцува, докато умре. Тя започва да рони горчиви сълзи и да им се моли, като твърди, че хич не я бива по танците. Селяните обаче са непоколебими, а музиката нагнетява напрежението и тя накрая се завърта така бясно, че от центробежната сила пломбите и се разхвърчават в радиус колкото футболно игрище. Всички се радват диво, но е твърде рано за това, защото не само че пролетта не идва, ами и двама от старейшините получават призовки за съда по обвинение в измами с пощенски марки.

Магията

В началото на увертюрата духовата секция дава радостен тон, но контрабасите сякаш предупреждават: „Не ги слушайте тия, какво разбират те от духова музика“. Завесата се вдига и открива двореца на принц Зигмунд в цялото му великолепие и разкош, да не говорим, че наемът е под контрола на общинската власт. Принцът празнува двайсет и първия си рожден ден, но е доста посърнал, защото отваря подаръците и вижда, че всичките са пижами. Един по един старите му приятели идват да засвидетелстват уважението си, а той им отвръща или с ръкостискане, или с потупване по гърба в зависимост от това, дали застават с лице или с гръб към него. С отколешния авер Волфшмит си припомнят клетвата, която са си дали — ако единият от тях оплешивее, другият да носи перука. Цялата трупа се впуска в лудешки танц като подготовка за лова, докато Зигмунд не ги стресва с въпроса: „Какъв лов, бе?“ Никой не може да отговори, а данданията вече е в разгара си. Но когато донасят сметката, започва гневна олелия.

Отегчен от живота, Зигмунд поема с танцова стъпка към брега на езерото, където цели четирийсет минути зяпа идеалното си отражение в повърхността на водата. Разяждан от натрапчивата мисъл, че не си е взел такъмите за бръснене. Изведнъж до слуха му достига плясък на криле — ято диви лебеди прелита пред луната. Птиците свиват в първата пряка вдясно и се насочват към принца. Зигмунд с изумление вижда, че най-отпред лети полулебед-полужена, за жалост разделена по дължина. Тя омайва Зигмунд, който гледа да не се посрами пред нея с някоя тъпа шега. Двамата изпраскват едно па-дьо-дьо, което завършва с това, че Зигмунд си изчанчва гърба. Ивет, жената лебед, казва на Зигмунд, че е омагьосана от магьосника Фон Епс, и се оплаква, че заради сегашния си вид не може да получи банков кредит. В много трудно за изпълнение соло тя обяснява — с езика на танца, разбира се, — че единственият начин да бъде освободена от магията е нейният любим да иде в училище за секретарки и да научи стенография. На Зигмунд това му се струва ужасно, но се заклева да го стори. Изведнъж самият Фон Епс се появява под формата на панер с вкиснати дрехи за пране и отмъква Ивет със себе си, с което и свършва първо действие.

Второ действие ни пренася седмица по-късно, когато принцът се кани да се жени за Джъстин — жена, за която съвсем бил забравил. Противоречия разкъсват Зигмунд, който все още обича жената лебед, ала Джъстин е неземна хубавица, пък и няма такива недостатъци, като перушина и клюн. Джъстин се кълчи съблазнително около Зигмунд, който се чуди да си слага ли главата в торбата, или да намери Ивет и да потърси лекар, който да я пооправи. Цимбали възвестяват появата на магьосника Фон Епс. Той не е поканен на сватбата, но обещава да не набива много. Разярен, Зигмунд вади шпагата си и го пронизва в сърцето. Това помрачава празненството и принуждава майката на Зигмунд да помоли главния готвач да поизчака няколко минути със сервирането на печеното телешко.

Междувременно Волфшмит, действайки по нареждане На Зигмунд, открива Ивет — нищо работа, пояснява той, защото „Колко полужени-полулебеди се мотаят из Хамбург“. Въпреки молбите на Джъстин принцът се втурва към Ивет. Джъстин хуква след него, обсипва го с целувки, докато оркестърът свири в минорна гама. В този момент става ясно, че Зигмунд си е облякъл трикото наопаки. Обляна в сълзи, Ивет му казва, че единственият начин да развали магията е да умре. Тя се засилва и с главата напред се трясва о една стена — една от най-трогателните и прелестни сцени в историята на балета. Зигмунд гледа втрещен как от мъртъв лебед тя се превръща в мъртва жена, и разбира колко горчиво-сладък може да е понякога животът, особено за хвъркатите. Съсипан от скръб, той решава да я последва в отвъдното и след нежен скръбен танц глътва щанга.

Хищниците

Този знаменит електронен балет е може би най-драматичният от всички модерни спектакли. Увертюрата е какофония от съвременни звуци — уличен шум, цъкащи часовници и изпълнение на „Хор стакато“ на гребен и тоалетна хартия от джудже. Завесата се вдига и открива гола и пуста сцена. Няколко минути не се случва нищо, завесата пада и ето че дошъл антрактът.

Второ действие започва с шъткания, тъй като се появяват няколко младоци, които танцуват, правейки се на насекоми. Води ги най-обикновена муха, докато останалите наподобяват различни градински бръмбари. Те теглят няколко зигзагообразни тегела под акомпанимента на нестройна музика и търсят огромна кифла с масло, която постепенно изплува в дъното на сцената. Тъкмо да я заръфат и се появяват жени, които носят огромен флакон мухозол. Стреснати, момчурляците се опитват да избягат, но ги хващат, тикват ги в железни клетки и не им дават нищо за четене. Жените се кършат сладострастно около клетките с намерението да излапат затворниците веднага, щом намерят соев сос. Докато се готвят да похапнат сладко, една по-млада сред тях забелязва окаян младеж с провиснали пипалца. Нещо я привлича към него и двамата се впускат в страстен блус, през които той успява да прошепне в ушенцето й: „Не ме яж“. Наляга ги любовна нега и те започват да кроят планове за сватбен полет, но хубавицата се отметва в последния момент, излапва го и заживява със съквартиранта му.

Един ден от живота на кошута

Прелестна до умопомрачение музика започва с вдигането на завесата, зад която виждаме гора в летен следобед. Стройна кошута танцува сред дърветата и гризка с наслада листата им. Тя се промушва кротко през гъсталака. Но скоро започва да кашля, пада и умира.