Уди Алън
Изследване на парапсихичните явления

Не ще и дума, че има нереален свят. Въпросът е близо ли е до центъра на града и в колко часа го затварят вечер. Постоянно стават необясними неща. Един вижда духове, друг чува гласове, трети се събужда сутрин и вижда, че са го юрнали да се състезава с конете на хиподрума. Кой ли от нас не е усещал леден допир до врата си, седейки сам вкъщи? (Аз не, слава Богу, но на някои се е случвало.) Какво се крие зад тези преживявания? Или пред тях, да речем? Вярно ли е, че някои хора могат да предсказват бъдещето или да общуват с духове? И възможно ли е да си вземаш душове след смъртта?

За щастие всички въпроси около окултните явления ще получават отговор в книгата „Ууу“, която скоро излезе от печат. Неин автор е д-р Озгууд Мълфорд Туелдж, изтъкнат парапсихолог и професор по ектоплазма в Колумбийския университет. Той е събрал невероятна колекция от най-различни свръхестествени явления от предаването на мисли до необяснимата случка, при която човек се къпе на единия край на света и в същото време брат му изведнъж се вижда идеално измит на другия. Ето няколко от най-странните истории в книгата на д-р Туелдж с коментари от автора.

Привидения

На 16 март 1882 г. господин Дж. К. Дъбс се събудил посред нощ и видял брат си Еймъс, покойник от четиринайсет години, да седи в края на леглото му и да скубе пилета. Дъбс го попитал какво прави при него, а брат му рекъл да не се тревожи, той си бил мъртъв, ама дошъл в града само за почивните дни. Дъбс се поинтересувал как е „на онзи свят“, и онзи му отговорил, че не било по-различно, отколкото в Кливланд. Братът се бил върнал, за да каже на Дъбс, че шарени чорапи изобщо не подхождат на тъмносин костюм.

Тогава в стаята влязла прислужничката и заварила Дъбс да разговаря с „някаква безформена млечнобяла мараня“, която й напомняла за Еймъс Дъбс, но изглеждала доста по-добре от него. Накрая призракът помолил брат си да изпеят в дует ария от „Фауст“ и двамата го сторили с огромно въодушевление. На зазоряване духът се изнизал през стената и опитвайки се да го последва, Дъбс си смачкал носа.

Това явно е класически пример за привидение и ако може да се вярва на Дъбс, призракът дошъл пак и накарал госпожа Дъбс да литне от стола си и да се носи във въздуха над масата цели двайсет минути преди да цопне в супника. По природа духовете са пакостливи, което британският мистик А. Ф. Чайлд обяснява с изострения им комплекс за малоценност, породен от това, че вече не са сред живите. Най-често „се явяват“ душите на онези, които са имали необикновена смърт. Еймъс Дъбс например бил починал при загадъчни обстоятелства, когато фермер, без да иска, го натъпкал в пръстта, докато садял репи.

Отлитането на душата

Господин Албърт Сайкс разказва следното: „Седях с приятели и похапвахме бисквити, когато усетих, че душата ми напуска тялото, за да се обади по телефона. Кой знае защо, тя навъртя номера на компанията за стъклопласти «Московиц». После се върна в тялото ми и стоя там още двайсетина минути с надеждата, че никой няма да предложи да играем на думи. Когато разговорът се завъртя около взаимните фондове, тя пак отлетя и се запиля из града. Сигурен съм, че разгледа Статуята на свободата и после зяпа представлението в зала «Рейдио Сити». Не подмина и ресторантчето «При Бени», където профука цели шейсет и осем долара. Тогава реши да се прибере в тялото ми, обаче нямаше как да хване такси. Накрая тръгна пеш по Пето Авеню и стигна при мен точно навреме за вечерните новини. Усетих, че влиза обратно в мен, защото изведнъж ме полазиха студени тръпки и чух глас:

«Върнах се. Я ми подай от стафидите.»

Това ми се случи няколко пъти и по-късно. Веднъж душата ми отиде чак до Маями за почивните дни, друг път я арестуваха, когато се опита да се измъкне от универсалния магазин «Мейси», без да плати за вратовръзката, която бе взела. При четвъртия случай стана точно обратното — тялото ми напусна душата, но се върна веднага щом го начесаха.“

Това явление бе широко разпространено около 1910 г., когато много души били забелязани да се скитат из Индия и да търсят американското консулство. То много прилича на телепортирането, при което човек се дематериализира и възвръща отново материалните си форми в друг край на света. Не е лошо да пътуваш така, като се изключи това, че трябва да си чакаш багажа половин час. Най-невероятният пример за телепортиране е на сър Артър Нърни, който изчезнал със звучно ШШШШЛЮП, докато се къпел във ваната, и съвсем неочаквано се озовал в струнната секция на Виенския симфоничен оркестър. Там той изкарал двайсет и седем години като първа цигулка, въпреки че можел да свири само „Трите кьорави мишки“, и изчезнал внезапно посред изпълнение на Моцартовата симфония „Юпитер“, след което се озовал в едно легло с Уинстън Чърчил.

Предчувствия

Господин Фентън Алънтък описва следния свой пророчески сън: „Легнах си към полунощ и ми се присъни, че играя вист с чиния лучена салата. Изведнъж съновидението взе неочакван обрат и пред очите ми изникна моят дядо, който танцуваше валс насред улицата, прегърнал кукла манекен, миг преди да го връхлети камион. Опитах се да му извикам, но от устата ми излезе камбанен звън и така дядо бе прегазен. Събудих се плувнал в пот и веднага изтичах до дома му. Попитах го дали случайно не възнамерява да танцува с манекен. Той каза, че и през ум не му минавало подобно нещо, но смятал да се предреши като пастир, та да заблуди враговете си. Успокоих се и се върнах вкъщи, но после узнах, че старецът се подхлъзнал върху сандвич с кълцано пилешко и паднал от терасата на небостъргача «Крайслър».

Пророческите сънища са толкова разпространено явление, че никой не би посмял да ги обясни със съвпадение В случая човек сънува смъртта на свой роднина и тя се сбъдва. Не всеки обаче е такъв късметлия. Х. Мартинес от Кенебънкпорт, щата Мейн, сънувал, че спечелил голямата награда от ирландската лотария. Когато се събудил, видял, че леглото му е отплавало в открито море.

Изпадане в транс

Скептикът сър Хю Суигълс разказва за едно свое интересно преживяване по време на спиритически сеанс:

Бяхме на гости у мадам Рейно, прочутата контактьорка, когато тя нареди да седнем около масата и ни каза да се хванем за ръце. Господин Уийкс не спираше да се хили и мадам Рейно го фрасна по главата със заклинателната дъска. Осветлението бе угасено и мадам Рейно започна да вика духа на съпруга на госпожа Марпъл, умрял в операта, където му се подпалила брадата. Предавам съдържанието на разговора с него без съкращения:

Г-жа Марпъл: Какво виждате?

Контактьорката: Виждам синеок мъж с карнавална шапка.

Г-жа Марпъл: Съпругът ми!

Контактьорката: Името му е… Робърт. Не… Ричард…

Г-жа Марпъл: Куинси.

Контактьорката: Ами да, Куинси! Точно така.

Г-жа Марпъл: Друго?

Контактьорката: Плешив е, но го прикрива с листа по главата.

Г-жа Марпъл: Вярно! Позна!

Контактьорката: Кой знае защо, държи в ръце… свински бели бъбреци.

Г-жа Марпъл: Подарих му ги за годишнината от сватбата! Ще проговори ли?

Контактьорката: Говори, дух! Говори!

Куинси: Клер, аз съм, Куинси.

Г-жа Марпъл: О, Куинси! Куинси!

Куинси: Колко време вариш пилето?

Г-жа Марпъл: Същият глас! Той е!

Контактьорката: Моля, съсредоточете се.

Г-жа Марпъл: Куинси, добре ли те гледат там?

Куинси: Абе не е лошо, само дето се чака по четири дни да си получиш прането.

Г-жа Марпъл: Липсвам ли ти?

Куинси: Какво? А, да, разбира се, душко. Трябва да си вървя…

Контактьорката: Губя го. Изчезва, изчезва…

Според мен този сеанс можеше да удари в земята и най-големите скептици, ако пропуснем дребния факт, че под полата на мадам Рейно имаше скрит грамофон.

Несъмнено някои случки, разказани от участници в спиритически сеанси, са автентични. Та кой не си спомня как червеноперката на Сибил Серецки запя «Усещам ритъм», любимото парче на наскоро починалия неин племенник? Но, общо взето, установяването на контакт с мъртъвци не е лесна работа, защото повечето не желаят да разговарят, а онези, дето са навити, хъкат и мъкат, та може да заспиш, преди да чуеш нещо смислено от тях.

Моя милост например съм виждал с очите си маса да се повдига във въздуха, а д-р Джошуа Флийгъл от Харвардския университет присъствал на сеанс, на който масата не само се надигнала, ами се и извинила на гостите, преди да си легне на горния етаж.

Ясновидство

Сред най-поразителните случаи на ясновидство е случаят с изтъкнатия гръцки медиум Ахил Лондос. Своите «изключителни способности» той установил, преди да навърши десет години, когато, изтягайки се на леглото, с леко напрягане на волята си можел да накара изкуствените ченета на баща му да изхвръкнат от устата му. Когато съпругът на съседката изчезнал за три седмици, Лондос й казал да провери в камината и тя намерила благоверния си там да седи с плетка в ръце. Взирайки се напрегнато в лицето на човек, Лондос можел да прехвърли изображението му върху фотолента «Кодак», но така и не успял да накара някой да се усмихне. През 1964 г. ясновидецът бил повикан да помогне за залавянето на дюселдорфския удушвач, злодей, който винаги оставял върху гърдите на жертвите си по една печена кълка от пуйка. Само като подушил една носна кърпичка, Лондос отвел полицаите направо при Зигфрид Ленц, разсилен в училище за глухи пуйки, който си признал, че е удушвачът, и помолил да му върнат кърпичката.

Лондос е просто един от многото хора с невероятни способности. К. Н. Джеръм, екстрасенс от Нюпорт, Роуд Айланд, твърди, че може да познае всяка карта, предварително намислена от катерица.

Предсказания

И накрая, стигаме до граф Аристонидис, чиито предсказания правени през XVI век и днес смайват и озадачават дори най-заклетите скептици. Ето няколко типични примера:

«Две държави ще започнат война, но само едната ще е победител.»

(Специалисти смятат, че това се отнася за Руско-японската война през 1904–1905 г. — поразително пророчество, като се има предвид, че е изречено през 1540 г.)

«Истанбулец ще даде шапката си за префасониране и ще му я съсипят».

(През 1860 г. османският пълководец Абу Хамид дал феса си на химическо чистене и му го върнали с петна.)

“Виждам велик мъж, който един ден ще изобрети за човечеството одежда, предпазваща панталоните му при готвене. Тя ще се нарича „пресдилка“ или" пристилка".

(Аристонидис явно е имал предвид престилката.)

„Във Франция ще се роди водач. Той ще е много нисък и ще сътвори големи щуротии“.

(Това ще да е намек или за Наполеон, или за Марсел Люме, джудже, което през XVIII век организирало заговор за оплескването на Волтер с бял сос.)

„В Новия свят една област ще бъде наречена Калифорния и мъж на име Джоузеф Котън ще стане прочута знаменитост“.

(Тук пояснението просто е излишно.)