Уди Алън
Как бе открито и как се използва фалшивото мастилено петно

Няма доказателства западният свят да е познавал фалшивото мастилено петно преди 1921 г., въпреки че Наполеон, както е известно, много обичал да се забавлява с бъзикня, скрита в дланта — малко устройство, което при допир предава вибрации, подобни на електрошоковите. С дружелюбна усмивка Наполеон подавал височайшата си ръка на гостуваща особа от чужбина, раздрусвал с бъзикнята дланта на нищо неподозиращата жертва и след това избухвал в кръшен императорски смях, докато изчервеният тъпчо се гърчел, доставяйки огромно удоволствие на целия двор.

Бъзикнята претърпяла много видоизменения, най-популярните от които се появили, след като Санта Ана открил дъвката (по мое лично убеждение дъвката е произлязла от някоя манджа на жена му, която просто не е можело да се преглътне), и тя възприела формата на пакетче, снабдена с таен миниатюрен механизъм за миши капан. Подавате на някой муфтаджия пакетчето да си вземе прясна джодженова дъвка — и металната щракалка ощипва наивно протегнатите му пръсти. Първата реакция е неопределена болка, следва заразителен смях и накрая ви теглят една майна. Не е тайна, че номерът с щипещата дъвка доста разведрил обстановката при обсадата на Аламо, и въпреки че не е имало оцелели при последвалото клане, повечето историци смятат, че е можело да бъде далеч по-лошо без тази хитра играчка.

С наближаването на Гражданската война американците се чудели как да избегнат ужаса на разпадаща се нация, и докато генералите на Севера предпочитали да се забавляват с течаща стъклена чаша. Робърт Е. Лий прекарал великолепни мигове със своето пръскащо цвете. В началото на войната не е имало човек, който да е помирисал прекрасния карамфил на ревера на Лий, без окото му да бъде напълнено с вода от река Суани. Но след като нещата взели лош обрат за Юга, Лий зарязал старомодната джунджурийка и започнал да слага кабарчета по столовете на онези, които не харесвал.

След войната и чак до първите години на този век и тъй наречената ера на обирджиите барони, кихливият прах и малката консерва с надпис „БАДЕМИ“, от която изхвръкват към лицето ти няколко змии на пружини, са изпълвали сферата на тъпите шеги. Говори се, че Дж. П. Морган предпочитал първото, а Рокфелер — второто.

Тогава, през 1921 г., няколко биолози отишли на пазар в Хонконг да си търсят костюми и там открили фалшивото мастилено петно. То отдавна било основен прийом в репертоара на майтапчиите от Ориента и някои от следващите династии запазили властта си, манипулирайки блестящо с онова, което на пръв поглед приличало на разлята мастилница и грозно петно, ала всъщност било надуто леке. Казват, че първите мастилени петна били доста грубовати, с диаметър близо четири метра и че никой не се хващал на измамата. Но с откриването на теорията за смаляването от швейцарски физик, който доказал, че всеки предмет може да бъде сведен до по-малки размери просто чрез смаляване, фалшивото мастилено петно навлязла в апогея си.

То останало на върха до 1934 г., когато Франклин Делано Рузвелт го свалил от там и го поставил другаде. Рузвелт го използвал много умно, за да сложи край на стачка в Пенсилвания. Тази история е много забавна. И профсъюзните водачи, и шефовете на металургичните фабрики повярвали, че разлята мастилница е бастисала едно безценно диванче в стил ампир, и много се притеснили. Можете да си представите какво облекчение са изпитали после, когато са разбрали, че всичко е било на шега. След три дни пещите заработили отново.