Уди Алън
Разговори с Хелмхолц

Предлагам ви няколко избрани откъса от книгата „Разговори с Хелмхолц“, която скоро ще излезе от печат.

Д-р Хелмхолц, който вече е към деветдесетте, е бил съвременник на Фройд, пионер в психоанализата и основател на школа по психология, която носи неговото име. Но може би е най-известен със своите експерименти върху човешкото поведение, чрез които е доказал, че смъртта е придобита черта на характера.

Хелмхолц живее в имение край Лозана, Швейцария, със своя слуга Хролф и великия датчанин Хролф. През повечето време пише и в момента редактира автобиографията си, за да включи и себе си в нея. „Разговорите“ са се състояли в период от няколко месеца между Хелмхолц и неговия студент и възпитаник Фиърс Хофнунг, когото докторът ненавиждаше неописуемо, но го търпеше, защото му носеше халва нуга. Беседите им засягат най-различни теми: като се почне от психопатологията и религията и се стигне до въпроса, защо Хелмхолц не може да си извади кредитна карта. Майстора, както го наричал Хофнунг, се разкрива в тях като сърдечен и схватлив човек, който твърди, че за да се отърве от обривите, е готов да се лиши от всичко, дето е постигнал през живота си.

1 април. Пристигнах в дома на Хелмхолц точно в десет сутринта и слугинята ми каза, че докторът е в стаята си и подрежда папки. Бях много възбуден и ми се стори да казва, че докторът е в стаята си и подрежда хапки. Оказа се, че съм чул правилно и Хелмхолц наистина подреждаше храна. Загребваше с пълни шепи овесени ядки и ги слагаше тук-там на купчинки. Когато попитах защо го прави, той рече:

— Ех, ако повече хора подреждаха храна…

Отговорът ме озадачи, но реших, че е по-добре да не задълбавам във въпроса. Той се отпусна в кожения си стол, а аз го помолих да ми разкаже за първите си стъпки в психоанализата.

— Когато за пръв път срещнах Фройд, вече работех върху моите теории. Зърнах го в една пекарница. Опитваше се да си купи сладки охлювчета, но не понасяше думата охлюв и не можеше да я произнесе. Може би знаете, че Фройд много се притесняваше от думата охлюв. „Дайте ми, ако обичате, от онези сладкишчета“, казваше той и ги сочеше с пръст. Пекарят каза: „Имате предвид охлювчетата ли, хер професор?“ Като чу това, Фройд се изчерви и изхвръкна през вратата навън, мънкайки: „Ъъъ, не… нищо… няма значение“. Не ми струваше много усилия да купя от сладкишите и да ги занеса на Фройд като подарък. Станахме добри приятели с него. Оттогава все си мисля, че има хора, които се срамуват да кажат определени думи. Вас не ви ли притесняват някои думички?

Признах на д-р Хелмхолц, че не мога да си поръчам „Лобстърмато“ (домат пълнен с рак) в ресторанта. Хелмхолц намери тази дума за голяма магария и беше готов да издере очите на онзи, който я е измислил.

Разговорът се върна към Фройд, който сякаш властваше над всяка мисъл на Хелмхолц, въпреки че двамата се мразеха след една караница за китка магданоз.

— Помня един случай на Фройд. Пациентката се казваше С. Имаше хистерична парализа на носа. Не можеше да имитира зайче, когато я молеха да го стори. Това много притесняваше познатите й, които често се отнасяха жестоко с нея. „Хайде, скъпа, я ни покажи как се правиш на зайче“, дразнеха я те и размърдваха без ни най-малко усилие ноздрите си, което адски ги забавляваше. Фройд я покани в кабинета си за няколко аналитични сеанса, но нещо се обърка и вместо на него тя прехвърли потискащите я емоции на закачалката за дрехи — висока дървена стойка в ъгъла на помещението. Фройд доста се уплаши, защото по онова време гледаха скептично на психоанализата, и когато девойката избяга със закачалката на пътешествие, той се зарече повече да не практикува. И наистина, известно време Фройд сериозно се бе запалил от идеята да стане акробат, но Ференци го убеди, че никога няма да се научи да прави салто.

Забелязах, че на Хелмхолц му се придрема, защото се смъкна от стола на пода и захърка под масата. Не исках да злоупотребявам с благоразположението му, затуй се измъкнах на пръсти.

5 април. Заварих Хелмхолц да се упражнява с цигулката си. (Той е превъзходен цигулар аматьор, макар че не знае да чете партитури и може да изсвири само една нота.) Отново разговаряхме по проблемите на психоанализата от времето на зараждането й.

— Всички се подмазваха на Фройд. Ранк ревнуваше Джоунс. Джоунс ревнуваше Брил. Брил не можеше да понася Адлер до такава степен, че му криеше кепето. Веднъж Фройд извади от джоба си дъвчащи бонбонки и даде една на Юнг. Ранк направо побесня. Дойде да ми се жалва, че Фройд покровителствал Юнг. Най-вече при разпределянето на бонбоните. Не му обърнах внимание. По принцип гледах да нямам вземане-даване с Ранк, след като определи студията ми „Еуфорията при охлювите“ като „Залеза на монголоидния разум“. След доста години Ранк ми припомни тази случка, докато пътувахме с кола през Алпите. Казах му, че тогава се е държал като глупак, и той призна, че е бил под невероятно напрежение, защото първото му име — Ото, се пишело отзад напред по същия начин и това го депресирало.

Хелмхолц ме покани да остана за вечеря. Седнахме край огромна дъбова маса, за която той твърдеше, че му била подарена от Грета Гарбо, макар че тя самата не знаеше това, пък и отричаше да познава Хелмхолц. Типичната вечеря на доктора се състоеше от огромно количество стафиди, щедри порции свински рибици и консерва сьомга. След като се нахранихме, дъвкахме джоджен и Хелмхолц извади да ми покаже колекцията си от лакирани пеперуди, ала съвсем се вкисна, като разбра, че не могат да летят.

По-късно, в дневната, се разположихме удобно да попушим пури. (Хелмхолц забрави да запали своята, но така усърдно дърпаше, че тя видимо се скъсяваше.) Разговорихме се за някои от най-забележителните случаи на Майстора.

— Имаше един Йоахим Б. Беше около четирийсетте и не можеше да влезе в стая, в която има виолончело. По-лошото бе, че ако се озовеше по някакъв начин в стая с виолончело, не можеше да излезе, докато някой с фамилно име Ротшилд не го помолеше да стори това. На всичко отгоре Йоахим Б. заекваше. Но не когато говореше. Заекваше само когато пишеше. В негово писмо думичката „но“ например би изглеждала така: „ннннннннно“. Това страдание много го измъчваше и той бе опитал да се самоубие, като се задуши, увивайки се в огромно парче креп. Излекувах го чрез хипноза и човекът си заживя нормално. Само дето по-късно постоянно си самовнушаваше, че среща кон, който го съветва да се захване с архитектура.

Хелмхолц ми разказа и за зловещия изнасилвач В., който едно време държеше цял Лондон в ужас.

— Изключително необикновена проява на перверзия. Не можеше да се отърве от сексуално видение, в което няколко антрополози се гаврят с него и го карат да обикаля в кръг с извити навън крака. Това според неговите признания му доставяло огромна сексуална наслада. Той си припомни, че като дете тайно зърнал как слугинята на родителите му целувала водни лилии, което му се сторило много еротично. Когато бил вече юноша, го наказали, задето лакирал главата на брат си, ала бащата, бояджия по професия, бил повече притеснен от факта, че го бил минал с четката само веднъж. В. нападнал първата си жертва, когато бил на осемнайсет години, и оттогава години наред изнасилвал по половин дузина жени всяка седмица. Единственото, с което можех да му помогна чрез моята терапия, бе да заменя агресивността му с по-приемлив за обществото навик. След което, като срещнеше нищо неподозираща жена, той не й се нахвърляше, а вадеше от джоба си голяма риба камбала и я размахваше под носа й. Някои от потърпевшите бяха отвратени, но това им спестяваше насилието, а имаше и такива, които признаваха, че това преживяване било обогатило неимоверно житейския им опит.

12 април. Този ден Хелмхолц не се чувстваше добре.

Беше се изгубил из ливадите и бе паднал върху някакви круши. Налагаше се да пази леглото, но седеше изправен и дори се разсмя, като му казах, че имам абсцес.

Разговаряхме по теорията за обратната психология, която му била хрумнала малко след смъртта на Фройд (Според Ърнест Джоунс смъртта на Фройд предизвикала окончателния разрив между Хелмхолц и Фройд и след това двамата почти не си говорели.)

По онова време Хелмхолц бил измислил експеримент, при който, щом дръннел с едно звънче, стадо бели мишлета понасяли госпожа Хелмхолц през вратата навън и я оставяли седнала на бордюра. Той разработил много подобни опити и ги зарязал чак след като едно куче, тренирано да отделя лиги по даден знак, не го пуснало да влезе в дома си по празниците. Понякога, макар и немного често, му приписват авторството на класическата творба „Безпричинното кикотене при северноамериканските елени“.

— Да, аз основах школата по обратна психология. Всъщност стана съвсем случайно. С жена ми се бяхме настанили удобно в леглото, когато изведнъж ми се допи вода. Тъй като много ме мързеше, помолих госпожа Хелмхолц да ми донесе. Тя отказа с оправданието, че била уморена, защото цял ден брала нахут. Започнахме да спорим кой да донесе вода. Накрая рекох: „Не ща вода. Дори изобщо не съм жаден“. Като чу това, жената скочи и ми каза:

„А, така ли? Значи не щеш вода? Много лошо“. Веднага изтърча и ми донесе пълна чаша. Понечих да обсъдя тази случка с Фройд на фестивала на психоаналитиците в Берлин, но той участваше в тандем с Юнг в надбягването на три крака и не го интересуваше друго освен състезанието. Чак години по-късно открих начин да прилагам този принцип срещу депресия и успях да излекувам великия оперен певец Дж. от ужасното предчувствие, че един ден ще свърши в кош за отпадъци.

18 април. Заварих Хелмхолц да подрязва розови храсти.

Той обичаше да говори надълго и нашироко за красотата на цветята, които обичаше, защото „не те врънкат за пари“.

Разговаряхме за съвременната психоанализа, която Хелмхолц смяташе за мит, поддържан жив от фабриките за кушетки.

— Остави ги тези модерни психоаналитици! Дерат кожи. По мое време самият Фройд лекуваше за пет марки. Ако му дадеш десет, хем ще те лекува, хем ще ти изглади панталона, а за петнайсет ще ти разреши ти да лекуваш него плюс правото да избираш от два зеленчука. А сега? Трийсет долара на час! Петдесет долара на час! Че то кайзерът получаваше едва дванайсет и четвърт за това, че е кайзер! И трябваше да ходи пеш на работа! Ами продължителността на лечението? Две години! Пет години! Ние едно време, ако не можехме да излекуваме пациент до шест месеца, му връщахме парите и го водехме на музикални викторини, където щеше да спечели я махагонова купа за плодове, я комплект резци за гравиране от неръждаема стомана. Спомням си, че винаги можеше да познаеш неизлекуваните пациенти на Юнг, защото той им подаряваше препарирани панди.

Вече вървяхме по градинската алея, когато Хелмхолц мина на други теми, които представляваха интерес за него. Той бе неизчерпаем извор на прозрения и успях на крак да запиша няколко от тях.

За човешкото състояние: Ако човек беше безсмъртен, представяте ли си каква щеше да е сметката му при месаря?

За религията: Не вярвам в отвъдния живот, но си нося кат бельо за смяна.

За литературата: Цялата литература е бележка под линия към Фауст. Понятие нямам какво искам да кажа с това.

Убеден съм, че Хелмхолц е велик, много велик мъж.