Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Gossage-Vardebedian Papers, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)
Сканиране и разпознаване
k2g (2009)
Начална корекция
sam (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
mrumenov (2013)

Сборникът е съставен от преводи на творби от книгите на Уди Алън „Getting Even“ („Квит сме“, 1971) и „Without Feathers“ („Без перушина“, 1975). (Бел. NomaD)

 

Издание:

Уди Алън. Ако импресионистите бяха зъболекари

Първо издание

Книгоиздателска къща „Труд“

Редактор: Милена Трандева

Художник: Явора Паунова

Технически редактор: Станислав Иванов

Библиотечно оформление и корица: Явора Паунова

Коректор: Юлне Шопова

Печатни коли 15,5

Печат „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-528-777-0


Скъпи ми Вардебедян,

Преглеждайки тазсутрешната си поща, бях неприятно изненадан, когато установих, че ми връщат писмото до теб от 16 септември, в което ти съобщавах моя двайсет и втори ход (кон на e4) Причината е дребен пропуск от моя страна, а именно — забравил съм да пиша в адреса името и местожителството ти (Фройд не прощава никому, нали?), както и да залепя марка на плика. Не е тайна, че напоследък съм много разстроен от сътресенията на фондовата борса, но въпреки че на гореспоменатата дата сривът в цените на акциите на „Амалгамна антиматерия“ доведе до изваждането им веднъж завинаги от котировките на Уолстрийт и брокерът ми изхвръкна от там като костилка от задник, не желая да оправдавам с това небрежността и безграничната си разсеяност. Сгафих, признавам си. Прости ми. Че не си забелязал липсващото мое писмо, личи и от лекото ти объркване, което отдавам на прекалената ти амбициозност, но Бог е свидетел, че всички правим грешки. Така е в живота… и в шаха.

Е, след като разкрихме грешката, време е да направим една простичка поправка. Ако бъдеш така добър да преместиш моя кон на e4, мисля, че може да продължим играта вече в по-логичен вариант. В писмото ти, което получих тази заран, ми обявяваш шах-мат, но се опасявам, че си жертва на голяма заблуда, защото, ако преразгледаш позициите в светлината на днешното ми уточнение, ще разбереш, че твоят цар е пред падане, тъй като е оголен и притиснат от моите кръвожадни офицери и няма къде да бяга. Какво пък, миниатюрните войни също имат своите преломни моменти. Ето как съдбата, този път в лицето на службата за загубени писма, те свари неподготвен и обърна битката в моя полза. Още веднъж те моля да приемеш искрените ми извинения за фаталното недоглеждане и с нетърпение чакам следващия ти ход.

Прилагам и моя четирийсет и пети ход: конят ми взема твоята царица.

Искрено твой Госаж

 

Госаж,

Получих тази сутрин писмото ти с твоя четирийсет и пети ход (конят ти уж взема моята царица), както и предългото ти обяснение за объркването в кореспонденцията ни в средата на септември. Да видим дали съм те разбрал правилно. Ти твърдиш, че конят ти, който разкарах от дъската още преди седмици, сега трябвало да е на e4 според писмо, загубено по пощата преди двайсет и три хода. Не съм и подозирал за тази грешка, а и добре си спомням твоя двайсет и втори ход, с който, ако не се лъжа, ти постави топа си на d6, пред моята царица, където той впоследствие бе посечен жестоко, и с това гамбитчето ти приключи трагично.

В момента на e4 е моят топ и тъй като нямаш вече коне, независимо от изгубеното по пощата писмо, не виждам с каква фигура би могъл да вземеш царицата ми. При положение че всичките ти фигури са блокирани, реших, че молиш да поставя царя ти на f4 (единственият ти възможен ход), което си позволих да направя, и контрирам с моя четирийсет и шести ход — вземам ти царицата и давам шах на царя ти. Така писмото ти придобива по-ясен смисъл.

При това разположение на силите смятам, че оставащите до края на партията ходове са много прости и тя ще приключи светкавично.

Твой Вардебедян

 

Вардебедян,

Току-що приключих с разгадаването на новата ти бележка — онази, с която ме уведомяваш за своя погрешен четирийсет и шести ход. Според него ти вземаш моята царица от квадратче, на което тя не стои от единайсет дни. След търпеливи размишления мисля, че разбрах причината за твоето объркване и недооценяване на обективните факти. Преместването на топа ти на e5 е също толкова невъзможно, колкото да има две еднакви снежинки. Ако благоволиш да си припомниш деветият ход на партията, ще видиш, че взех топа ти още тогава. Всъщност при тази дръзка самопожертвователна комбинация ти направо обезглави центъра на атаката си, което ти коства и двата топа. Откъде се появиха те отново на дъската?

Предлагам ти да поразмислиш върху моята трактовка за това, какво всъщност се е случило: Скоростното развитие на играта и бясното разчистване на фигури около двайсет и втория ход са те извадили от равновесие и в желанието си да отървеш кожата не си забелязал, че писмото с отговора не идва, и си направил два последователни хода, което е малко нечестно от твоя страна, не мислиш ли? Това вече е свършен факт, при това доста назад във времето, и ще е непосилно, ако не и невъзможно, да се върнем на позициите преди него. Ето защо смятам, че най-добрият начин да поправим грешката е, като ми позволиш сега аз да направя два последователни хода. Танто за танто.

Така че първо вземам твоя офицер с моята пешка. А след това, понеже царицата ти остава незащитена, също я изваждам от строя. И вече мисля, че може да довършим партията без проблеми.

Искрено твой Госаж

П. П.: Прилагам схема за точното разположение на фигурите в този момент, за да можеш да се ориентираш в ендшпила. Както забелязваш, царят ти е в капан, абсолютно незащитен и самотен в средата на дъската. Желая ти всичко най-хубаво. Г.

 

Госаж,

Днес получих писмото ти и въпреки че смислените разсъждения в него не са много, успях да разгадая откъде идва пълното ти объркване. Приложената схема показва ясно, че през последните шест седмици сме играли две абсолютно различни партии: аз съм се придържал към ходовете, упоменати в кореспонденцията ни, а ти си действал, както ти изнася, вместо да се съобразяваш с реда и правилата. Двайсет и вторият ход с коня, който уж се бил изгубил по пощата, е просто невъзможен, тъй като въпросният кон тогава се намираше в ъгъла и според описаната от теб посока на движение трябваше да изскочи извън дъската и да „кацне“ на масичката.

Що се отнася до предложението да ти дам право на два последователни хода, за да компенсираме уж загубения по пощата, ще ти кажа, че не си познал. Приемам първия (позволявам ти да вземеш офицера ми), но не мога да се съглася с втория и понеже е мой ред, контрирам като вземам царицата ти с моя топ. Твърдението ти, че съм нямал топове, не означава нищо за мен, защото само с един бегъл поглед върху дъската установявам, че те са си там и действат хитро, дръзко и много резултатно.

Накрая, за схемата, която ми изпрати. На нея разположението на силите върху дъската е изцяло плод на твоето въображение и показва колко произволно местиш фигурите. За такава игра могат да ти завидят само чавките в зоологическата градина. Макар да е забавно, това разкрива, че не си научил нищо от книгата „Нимцович за шаха“, която измъкна от библиотеката скрита под пуловера. Не отричай, защото видях как я сви. Предлагам ти да разучиш схемата, която аз ти пращам, и да прередиш фигурите според нея, за да можем да довършим що-годе в приличен вид партията.

Надявам се, все още твой, Вардебедян

 

Вардебедян,

Тъй като не желая да протакам създадената вече бъркотия (напълно осъзнавам, че неотдавнашното боледуване е поразмътило иначе здравия ти разум и те е откъснало от действителността), използвам възможността да разсека неприятния възел на обстоятелствата, преди да е станало късно и преди да стигнем до изводи, достойни единствено за Кафка.

Разбирайки, че не си достатъчно джентълмен, за да ми дадеш два последователни хода в замяна на твоите, не бих допуснал на четирийсет и шестия да взема с пешка офицера ти. Според твоята си схема тези две фигури са поставени така, че това да не възможно. Явно трябва да се съобразяваме с правилата не на Световната федерация по шахмат, а на Боксовата комисия на щата Ню Йорк. Не се съмнявам в конструктивността на намерението ти да разкараш царицата ми, но бих искал да те предупредя, че не те очаква друго освен пълна катастрофа, когато така своеволно си присвояваш правото да променяш правилата и ми се правиш на диктатор, прикривайки тактическата си немощ зад двуличие и агресивност. Впрочем ти самият разгроми същия този навик на световните ни лидери в своя труд „Дьо Сад и ненасилието“.

За голямо мое съжаление играта продължи през това време и сега не мога да разбера на кое квадратче искаш да сложа коварно похитения ми кон. Затуй предлагам да оставим нещата в ръцете на боговете, ще си затворя очите за тази несправедливост и ще го върна на дъската на мястото, което ти решиш, че му подхожда. Това ще внесе допълнителна интрига в нашата малка схватка. Ето моя четирийсет и седми ход: вземам коня ти с топа.

Искрено твой Госаж

 

Госаж,

Не мога да се начудя на прелюбопитното ти писмо! Толкова е добронамерено, сдържано и носи всички елементи на онова, което при някои кръжоци за групова терапия минава за желание за общуване. И все пак от него лъха нещо, което Жан-Пол Сартър с удоволствие нарича „нищожност“. Още при първия прочит бях поразен от дълбокото чувство на отчаяние, с което е пропито. Напомня ми за дневниците на обречени и изгубени полярници или на писмата на германски войници от фронта при Сталинград. Завладяващо е разпадането на чувствата пред лицето на жестоката истина, яростта на отчаянието, осъзнаването, че надеждата е била мираж, и трескавото изграждане на хилави буфери пред наближаващата поголовна сеч.

Та така, приятелю, след като почти цяла седмица размишлявах над налудничавите оправдания в писмата ти и се опитвах да подредя нещата, стигнах до извода, че играта е пред окончателния си завършек. Царицата ти отлетя, та се не видя. Можеш да я цункаш за последно. Същото сполетя и двата ти топа. За единия си офицер можеш направо да забравиш, защото го взех. А другият е толкова встрани от главния театър на бойните действия, че по-добре го отпиши още сега, за да не те заболи сърцето, когато го прегазя както луда крава телето.

Що се отнася до коня, който изгуби така безславно, но отказваш да предадеш, върнах го на единственото логично място на дъската, с което се получи една от най-невероятните ситуации, откакто персийците са измислили тази игра за развлечение. Той е на f2 и ако понапънеш сивото си вещество, може би ще установиш, че тази толкова скъпа за тебе фигура сега блокира единствения път за бягство на царя ти от моята „вилица“. Ето как твоята лакомия се оказа в моя полза! Конят, върнат насила, провали твоя ендшпил.

Местя царицата на b3 и след един ход си мат.

С уважение, Вардебедян

 

Вардебедян,

Явно постоянното умствено напрежение при защитата на безнадеждни позиции е затормозило функциите на мисловното ти апаратче и си поизгубил представа за действителността. Не ми остава друго, освен да приключа набързо партията и така да облекча гърчовете на немощното ти мозъче, преди съвсем да си се побъркал.

Конят… ами да! Слагам го на d6. И шах!

Госаж

 

Госаж,

Офицер на d5. Шах и мат.

Съжалявам, че тази игра така те озори, но за твое успокоение ще ти кажа, че няколко местни гросмайстори хлъцнаха от почуда, като видяха какви прийоми използвам. Ако искаш реванш, ти предлагам да поиграем на думички — едно ново за мен хоби, в което прохождам и едва ли ще спечеля толкова лесно.

Вардебедян

 

Вардебедян,

Топ на g8. Шах и мат.

Вместо да се мъчиш да разбереш как така те спипах по бели гащи, приемам с удоволствие поканата ти за една игра на думи, тъй като продължавам да мисля, че си свестен човек (кога ли ще се излекувам от това добродушие?). Така че приготви си буквичките. Тъй като на шаха ти бе с белите фигури и имаше предимството за първи ход (ако знаех, че си такъв лапнишаран, щях да ти дам още няколко хода преднина), сега аз ще играя първи. Седемте букви, които избирам, са: А, Е, Ъ, Н, Р и З — безнадеждна комбинация дори за най-ерудираните. За щастие обаче имам богат речник, необятни литературни познания, благодарение на които открих етимологичен ред в това, което за по-неграмотните не е нищо друго освен буквен миш-маш. Моята първа дума е ЗА НЪЕРО. Провери я в речника. После я разположи хоризонтално, като поставиш Е в централното квадратче. Смятай внимателно и гледай да не пропуснеш удвояването на резултата за успешен първи ход и петдесетте точки бонификация за оползотворяване на всичките седем букви. Така резултатът става 116 на нула за мен.

Ти си на ред.

Госаж

Край