Уди Алън
Смъртни схватки

 

Нат: Какво става, по дяволите?

 

Смъртта: (защото това е именно тя или в случая той). Боже Господи! Едва не си счупих врата.

Нат: (наблюдава озадачен). Кой сте вие?

Смъртта: Смъртта.

Нат: Кой?

Смъртта: Смъртта. Слушай… Може ли да поседна? Едва не си счупих врата. Треперя като лист.

Нат: Но кой сте вие?

Смъртта: Смъртта. Не ти ли се намира някъде чаша вода?

Нат: Смъртта? Какво искате да кажете със „Смъртта“?

Смъртта: Какво ти става? Не виждаш ли черния ми костюм и бледото лице?

Нат: Да.

Смъртта: Днес празник на Вси светии ли е?

Нат: Не.

Смъртта: Значи съм смъртта. А сега можеш ли да ми дадеш чаша вода или нещо газирано?

Нат: Ако това е някаква шега…

Смъртта: Шега ли? Ти си на петдесет и седем години, нали? Нат Акерман? „Пасифик Стрийт“ номер 118? Освен ако нещо не бъркам, къде ли съм пъхнал листчето? (Бърка из джобовете си, най-сетне някакво картонче с написан отгоре му адрес.) Всичко съвпада.

Нат: Какво искате от мен.

Смъртта: Какво искам ли? Ти как смяташ — какво мога да искам?

Нат: Сигурно се шегувате. Здрав съм като бик.

Смъртта: (това не й прави никакво впечатление). Аха! (Оглежда се наоколо.) Добре си се подредил. Сам ли го направи?

Нат: Имахме вътрешна архитектка, но й помагахме.

Смъртта: (заглежда се в една от картините на стената). Харесват ми тези ококорени дечица.

Нат: Още не ми се тръгва.

Смъртта: Не ти се тръгва ли? Хайде да не започваме. И без това ми се повръща от това катерене.

Нат: Какво катерене?

Смъртта: Изкачих се по водосточната тръба. Исках да постигна драматичен ефект с появата си. Зърнах огромните прозорци, разбрах, че си буден и четеш. Помислих, че си заслужава труда. Викам си, ще се изкача и ще вляза малко по-така… Нали се сещаш… (Щрака с пръсти.) Токът ми обаче се закачи в пълзящите растения, тръбата се откачи и увиснах на косъм. После започна да ми се къса наметалото. Слушай, хайде да тръгваме. Изкарах трудна нощ.

Нат: Счупили сте ми водосточната тръба?

Смъртта: Сама се счупи. Не съм я чупил аз. Малко се поизкриви. Ама ти нищо ли не чу? Знаеш ли как се изтърсих на земята?

Нат: Бях се зачел.

Смъртта: Значи си бил погълнат от четенето. (Вдига вестника.) АРЕСТУВАНИ УЧЕНИЧКИ ЗА ПУШЕНЕ НА МАРИХУАНА. Може ли да го взема?

Нат: Още не съм го прочел.

Смъртта: Ъ-ъ не зная как да ти го поднеса, приятелче…

Нат: Защо не позвънихте на вратата.

Смъртта: Нали ти казвам — можех, разбира се, но как щеше да изглежда тогава цялата работа? Така е по-драматично. Чел ли си „Фауст“?

Нат: Какво?

Смъртта: Ами ако не беше сам? Седиш си тук с важни особи. А аз съм Смъртта. Да ти звъня по звънците и да влизам през главния вход? Как я мислиш тая работа?

Нат: Слушайте, господине, много е късно.

Смъртта: Така е. Искаш ли вече да тръгваме?

Нат: Къде да тръгваме?

Смъртта: Към Смъртта. Към Него. Към Нещото. Към Щастливите ловни полета. (Гледа коляното си.) Знаеш ли, зле съм се порязал. За първи път ми се случва, може да гангреняса.

Нат: Слушай, почакай малко. Трябва ми време да се осъзная. Още не съм готов.

Смъртта: Съжалявам, не мога да ти помогна. Не че не искам. Но моментът е дошъл.

Нат: Как може да е дошъл? Та аз току-що се обединих с „Модист Ориджинълз“.

Смъртта: Няколко долара повече, какво значение!

Нат: Да, нали, теб какво те засяга? На такива като теб сигурно им плащат всички разноски.

Смъртта: Тръгваш ли?

Нат: (проучва го). Съжалявам, но нещо не ми се вярва ти да си Смъртта.

Смъртта: Защо? Да не би да очакваше да видиш Рок Хъдзън?

Нат: Не, не.

Смъртта: Съжалявам, ако съм те разочаровал.

Нат: Не се разстройвай! Не зная, обаче винаги ми се е струвало, че си… как да кажа… малко по-висок.

Смъртта: Висок съм един и шейсет и осем. За моите килограми това е среден ръст.

Нат: Малко приличаш на мен.

Смъртта: Че на кого друг да приличам? Нали съм твоята смърт!!

Нат: Дай ми малко време. Един ден.

Смъртта: Не мога. Какво друго да ти кажа?

Нат: Само един ден. Двайсет и четири часа.

Смъртта: За какво ти е? По радиото съобщиха, че утре пак ще вали.

Нат: Не можем ли да се споразумеем за нещо?

Смъртта: Какво например?

Нат: Играеш ли шах?

Смъртта: Не, не играя.

Нат: Виждал съм картина, на която играеш шах.

Смъртта: Не съм бил аз, тъй като не играя шах. Виж, ако е било на карти…

Нат: Играеш ли карти?

Смъртта: Дали играя карти? Все едно да питаш дали водата е мокра.

Нат: Добър си значи?

Смъртта: Изключителен!

Нат: Ще ти кажа какво ще направим…

Смъртта: Не се пазари с мен.

Нат: Дай да изиграем една игра. Спечелиш ли, тръгваме веднага. Ако спечеля аз, ще ми дадеш малко време. Малко, само един ден.

Смъртта: Няма време за карти.

Нат: Хайде. Нали си изключителен!

Смъртта: Макар че доста ми се играе…

Нат: Хайде, хайде! Не се опъвай. За половин час ще свършим.

Смъртта: Не бива, вярвай ми.

Нат: Картите са ми подръка. Недей сега да театралничиш.

Смъртта: Добре, хайде. Ще поиграем малко. Това ще ме поуспокои.

Нат: (взема бележник, карти и молив). Няма да съжаляваш.

Смъртта: Не ми говори като търговец. Вземай картите, дай нещо газирано и нещо за ядене. За Бога, дошъл му човек на гости, а той няма ни пържени картофи, ни солети!

Нат: Долу в кухнята е останал малко хляб.

Смъртта: Хляб! Ами ако дойде президентът? И на него ли само хляб ще предложиш?

Нат: Ти не си президентът.

Смъртта: Добре, де, раздавай.

 

Нат: Искаш ли да заложим по една десета от цената за всяка точка, та да стане интересно?

Смъртта: Така не ти ли е интересно?

Нат: На пари играя по-добре.

Смъртта: Както искаш, Нют.

Нат: Нат. Нат Акерман. Не ми ли знаеш името?

Смъртта: Нют, Нат, такава глава ме цепи.

Нат: Вземаш ли петицата?

Смъртта: Не.

Нат: Тегли тогава.

Смъртта: (оглежда картите си, след което тегли). Божке, нямам никаква ръка.

Нат: А как изглежда?

Смъртта: Кое как изглежда? (Двамата теглят и чистят.)

Нат: Смъртта.

Смъртта: Как да изглежда? Лягаш и толкова.

Нат: След това има ли нещо?

Смъртта: Аха, стискаш двойките.

Нат: Питам те дали има нещо след това.

Смъртта: (разсеяно). Ще видиш.

Нат: Значи все пак ще видя нещо?

Смъртта: Може би не се изразих правилно. Хвърляй!

Нат: Трудно може да изкопчи човек от теб някакъв отговор.

Смъртта: Сега играя карти.

Нат: Добре, играй, играй.

Смъртта: А междувременно ти давам карта след карта.

Нат: Не гледай чистените карти!

Смъртта: Не гледам. Само ги подреждам. На колко затваряме играта?

Нат: На четири. Да не искаш да затваряш?

Смъртта: Кой казва, че искам? Попитах само на колко затваряме?

Нат: А аз те попитах само има ли нещо, на което да се надявам?

Смъртта: Играй.

Нат: Нищо ли няма да ми кажеш? От тук къде отиваме?

Смъртта: Отиваме ли? Никъде няма да ходя — ти ще се строполиш на пода като чувал с картофи.

Нат: О, нямам търпение! Боли ли?

Смъртта: Става за миг.

Нат: Ужасно! (Въздиша.) Човек тъкмо се обединява с „Модист Ориджинъл“…

Смъртта: Четири точки. Добре ли е?

Нат: Затваряш ли?

Смъртта: Може ли с четири точки?

Нат: Не, защото имам две.

Смъртта: Шегуваш се.

Нат: Не се шегувам, ти загуби.

Смъртта: Господи! Аз пък мислех, че държиш шестиците.

Нат: Не. Ти раздаваш. Пиша си двайсет точки. Раздавай.

 

Нат: Та значи ще падна на пода, а? А не може ли да стоя на канапето, когато се случи?

Смъртта: Не може. Играй.

Нат: А защо да не може?

Смъртта: Защото падаш на пода! Остави ме на мира! Не мога да се съсредоточа.

Нат: Защо трябва на пода? Само това питам! Защо всичко да не стане, когато съм близо до канапето?

Смъртта: Ще направя всичко, което мога. Ще играеш ли най-сетне?

Нат: Човек да не попита нещо! Напомняш ми Мо Левковиц. И той е инат като теб.

Смъртта: Напомнял съм му Мо Левковиц! Аз съм най-страшната личност, която може да си представи, а му напомням Мо Левковиц! Какъв е той, кожар ли?

Нат: Де да беше и ти кожар като него. Печели осемдесет хиляди годишно! Пасмантерист. Има собствена фабрика. Две точки.

Смъртта: Какво?

Нат: Две точки. Затварям. Ти какво имаш?

Смъртта: Какво ли нямам.

Нат: При това пики.

Смъртта: Много бъбриш!

 

Нат: Какво имаше предвид преди малко като спомена, че това ти била първата задача?

Смъртта: Как ти прозвуча, а?

Нат: Какво искаш да кажеш, че никой досега не е тръгвал натам?

Смъртта: Естествено, че са ходили, но не с мен.

Нат: А с кого?

Смъртта: С други.

Нат: И други ли има?

Смъртта: Разбира се. Всеки има свой собствен път.

Нат: Изобщо не съм го знаел.

Смъртта: А защо да го знаеш? Кой си ти, че да го знаеш?

Нат: Какво искаш да кажеш? Да не би да съм нищо?

Смъртта: Не си нищо. Ти си производител на дрехи. Откъде ще знаеш вечните тайни?

Нат: Какво говориш? Печеля добре. Изучих две деца. Единият работи сега в рекламата, а другият е женен. Имам собствен дом. Карам крайслер. Жена ми има всичко, което си пожелае. Слугини, палто от норки, ходи на почивки. Тъкмо сега е в Идън Рок. Петдесет долара на ден, понеже иска да е близо до сестра си. Чака ме и аз да ида при нея следващата седмица, така че какво си мислиш — че съм някой пройдоха ли?

Смъртта: Добре, добре. Много си докачлив.

Нат: Кой е докачлив?

Смъртта: А ти как щеше да погледнеш, ако и аз се обиждах толкова лесно?

Нат: Да не би да съм те обидил?

Смъртта: А не каза ли, че съм те разочаровал?

Нат: А ти какво очакваш? Да дам прием в твоя чест?

Смъртта: Не говоря за това. Имам предвид само себе си. Бил съм нисък, бил съм такъв, бил съм онакъв.

Нат: Казах, че приличаш на мен. Просто разсъждавах на глас.

Смъртта: Добре, добре, раздавай!

 

Нат: Шейсет и осем… сто и петдесет. Е, губиш.

Смъртта: (унило гледа картите). Хем си помислих да не я чистя тази деветка. Проклета да е!

Нат: Е, до утре.

Смъртта: Какво значи „до утре“?

Нат: Спечелих един ден. А сега ме остави на мира.

Смъртта: Ама значи ти си говорил сериозно!

Нат: Така се споразумяхме.

Смъртта: Да, но…

Нат: Никаква „но“. Спечелих двайсет и четири часа. Утре ела пак.

Смъртта: Всъщност не знаех, че играем на време.

Нат: Толкова по-зле за теб. Трябваше да внимаваш.

Смъртта: И къде да прекарам двайсет и четири часа?

Нат: Какво значение има това? Главното е, че спечелих един ден.

Смъртта: Какво искаш да правя сега, да се мотая по улиците ли?

Нат: Наеми си стая в хотел и иди на кино. И не прави от това капитален въпрос.

Смъртта: Я сметни отново резултата.

Нат: Дължиш ми двайсет и осем долара.

Смъртта: Какво?

Нат: Точно така, момчето ми. Ето, погледни!

Смъртта: (тършува из джобовете си). Имам само дребни. Двайсет и осем не мога да събера.

Нат: Приемам и чекове.

Смъртта: А от чия сметка?

Нат: Слушай, с кого всъщност си имам работа?

Смъртта: Ако искаш, дай ме под съд. Къде да си открия сметка?

Нат: Добре, добре, давай каквото имаш и ще смятаме работата за уредена.

Смъртта: Слушай, тези пари ми трябват.

Нат: За какво са ти пък на теб пари?

Смъртта: Какво говориш! Ти си този, който отива отвъд!

Нат: Е, та?

Смъртта: А знаеш ли колко път има дотам?

Нат: Е, та?

Смъртта: Ами бензин? Ами пътна такса?

Нат: Значи ще пътуваме с кола!

Смъртта: Ще разбереш. (Възбудено.) Слушай, ще дойда пак и ще ми дадеш възможност да си върна изгубените пари. Инак ще си имам неприятности.

Нат: Както желаеш, ще залагаме двойно. Може да спечеля седмица или месец. Както играеш, нищо чудно да спечеля и години.

Смъртта: А междувременно нямам къде да отседна.

Нат: Значи до утре.

Смъртта: (Нат го изтласква към вратата.). Къде да намеря удобен хотел? Защо ли говоря за хотели, когато нямам пари. Ще поседя в парка. (Взема вестника)

Нат: Вън! Вън! Вестникът е мой. (Взема си обратно вестника.)

Смъртта: (излиза). Защо ли просто не го взех? Защо ми трябваше да играя карти!

Нат: (провиква се след него). Внимавай, като слизаш! Пътеката на едното стъпало се е отпуснала!

 

Нат: Ало, Мо? Аз съм. Слушай. Не зная дали някой не си прави шеги, или пък е нещо друго, но тук допреди малко беше Смъртта. Поиграхме малко карти… Не, не. Смъртта. Лично. Или някой друг, който твърдеше, че е Смъртта. Но ако знаеш, Мо, какъв е балама!

ЗАВЕСА