Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
My Philosophy, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
k2g (2009)
Начална корекция
sam (2009)
Допълнителна корекция и форматиране
mrumenov (2013)

Сборникът е съставен от преводи на творби от книгите на Уди Алън „Getting Even“ („Квит сме“, 1971) и „Without Feathers“ („Без перушина“, 1975). (Бел. NomaD)

 

Издание:

Уди Алън. Ако импресионистите бяха зъболекари

Първо издание

Книгоиздателска къща „Труд“

Редактор: Милена Трандева

Художник: Явора Паунова

Технически редактор: Станислав Иванов

Библиотечно оформление и корица: Явора Паунова

Коректор: Юлне Шопова

Печатни коли 15,5

Печат „Инвестпрес“ АД

ISBN: 978-954-528-777-0

История

  1. — Добавяне

Моята философия се роди и се разви по следния начин: съпругата ми настояваше да опитам първото в живота и собственоръчно направено суфле и без да иска, изпусна лъжичка от него върху стъпалото ми, при което няколко ситни костици ми се натрошиха. Дотърчаха доктори, направиха ми рентгенова снимка, прегледаха ме обстойно и ми наредиха един месец да не ставам от леглото. Докато лежах и се възстановявах, реших да изуча трудовете на някои от най-забележителните мислители на западната цивилизация — купчина книги, които си бях заделил точно за подобен случай. Не спазвах някакъв хронологичен ред, започнах с Киркекор и Сартър, а след това бързо минах към Спиноза, Хюм, Кафка и Камю. Изобщо не ми бе скучно, както се опасявах. По-скоро бях покорен от хъса, с който тези велики умове разнищваха без да им мигне окото морала, изкуството, етиката, живота и смъртта. Спомням си как реагирах на един характерен за Киркекор бисер: Отношение, което свързва себе си със самото себе си (или, иначе казано, със само себе си), се състои или от самото себе си, или от друго такова. Идеше ми да заплача при тази мисъл. Мама му стара, рекох си, какво нещо е да си мъдър! (Аз съм от онзи тип хора, които не могат да напишат две свързани изречения в свободно съчинение на тема „Посещение в зоопарка“.) Честно казано, нищо не разбрах от гореспоменатото умотворение, но какво от това, нали Киркекор си е направил кефа? Най-неочаквано ми хрумна, че съм роден за метафизик, хванах химикалката и започнах да записвам първите си размишления. Работата ми спореше и за има-няма два следобеда — с кратки прекъсвания за дрямка и закуска в леглото — завърших философския труд, който, надявам се, няма да види бял свят до смъртта ми или до 3000 г. (което от двете и да настъпи първо) и ще ми осигури по мое скромно мнение достойно място сред световните мислители от свръхтежка категория. Предлагам ви да вкусите малко от същината на интелектуалното съкровище, което оставям за вечността или поне докато дойде чистачката.

I. Критика на чистия ужас

При формулирането на всяка философия първата ни мисъл винаги трябва да бъде: Какво можем да знаем? Тоест какво сме сигурни, че знаем или без съмнение знаем, че сме знаели, ако изобщо е познаваемо. Или пък просто сме го забравили и ни е неудобно да говорим за него? Декарт е зачекнал този проблем, когато е казал: „Умът ми никога не може да опознае моето тяло, макар да се разбира прекрасно с краката ми“. В случая под „познаваемо“ разбирам не нещо, което може да се опознае чрез възприятията или посредством мисловната дейност, а по-скоро онова, за което може да се каже, че се знае или притежава качествата известност или познаваемост, или поне нещо, дето можеш да го речеш на познат.

Можем ли всъщност да „познаем“ Вселената? Мили Боже, че то в китайския квартал не можеш да се ориентираш, камо ли в това! Въпросът обаче е: Има ли нещо там? И защо? И трябва ли да вдигат такъв шум? В крайна сметка една от характерните черти на действителността е, че й липсва същност. Това не означава, че тя няма същност, а само че й липсва такава. (Действителността, за която говоря е същата, описана от Хобс, но малко по-малка.) Значи картезианската мъдрост „Мисля, следователно съществувам“ може да се изрази по-добре с „Ей, я виж, Една иде със саксофон!“. Следователно, за да познаем едно вещество или понятие, трябва да се съмняваме в него и така, съмнявайки се, да проумеем качествата, които то притежава в завършения си вид, а те наистина са „в самото нещо“ или „на самото нещо“, или на нещо или нищо. Ако това е ясно, можем засега да оставим настрана епистемологията.

II. Диалектиката на арпаджика като средство за лечение на херпес

Можем да кажем, че Вселената се състои от вещество, което ще наречем „атоми“ или пък „монади“. Демокрит говори за атоми. Лайбниц — за монади. Слава Богу, двамата никога не са се срещали, иначе щяха да влязат в доста скучен спор. Та тези „частици“ били задвижени по някаква причина или основен принцип, а най-вероятно нещо е паднало някъде. Проблемът е в това, че вече е много късно да се направи нещо, освен може би да се яде повече сурова риба. Това, разбира се, не обяснява защо душата е безсмъртна. Нито пък разкрива нещо за задгробния живот или защо чичо ми Сендър има чувството, че го преследват албанци. Причинната връзка между първия принцип (тоест Бог или силен вятър) и всяко телеологично понятие за съществуването (Съществуването) според Паскал е „толкова абсурдна, че дори не е забавна (Забавна)“.

Шопенхауер нарича това „воля“, но според диагнозата на личния му лекар ставало дума за сенна хрема. Това особено го тормозело през последните години от живота му. Но по-вероятно е черните му мисли да са били свързани със засилващите му се подозрения, че не е Моцарт.

III. Космосът за пет долара на ден

В такъв случай какво е „прекрасното“? Сливане на хармония и точност или сливане на хармонията с нещо, което звучи точно като „точност“? Може би хармонията би трябвало да се слее с „хрупкавостта“ и точно от това произлизат всичките ни беди. Едно е сигурно: истината е красота… или „необходимост“. Тоест онова, което е добро или притежава качествата на „доброто“, става „истина“. Ако то не притежава тези качества, можете да се обзаложите, че не е прекрасно, макар да си остава непромокаемо. Започвам да мисля, че от самото начало съм бил прав и че всичко опира до точността, тоест до сочността. О, майната му.

Две притчи

Мъж спира пред един дворец. Единственият вход се охранява от жестоки хуни, на които е наредено да пускат вътре само човек на име Юлий. Странникът се опитва да подкупи пазачите, като им предлага безплатно снабдяване с пилешки дреболийки през цялата година. Те нито го прогонват, нито приемат предложението му, ами защипват носа му и го извиват, докато заприлича на френски ключ. Мъжът им обяснява, че трябва на всяка цена да влезе в двореца, защото носел бельо за смяна на императора. Но гавазите са непреклонни. Тогава той започва да танцува чарлстон. Хуните го гледат с нескрито удоволствие, но много скоро помръкват, разочаровани от отношението на федералното правителство към индианците. Останал без дъх, мъжът се строполява на земята. Той умира, без да е видял императора и без да е върнал шейсетте долара, които дължи на хората от „Стейнуей“ за пиано, взето под наем от тях през август.

* * *

Получавам съобщение, което трябва да предам на един генерал. Яздя ли, яздя, но щабът на генерала сякаш непрекъснато се отдалечава и все не мога да го стигна. Накрая върху мен скача гигантска черна пантера и излапва лакомо ума и сърцето ми. Това направо съсипва плановете ми за вечерта. Колкото и да се старая, не мога да хвана генерала, когото виждам в далечината да тича по шорти и да си бае под нос обиди по адрес на врага: „Гаден шмекер такъв!“

Афоризми

Не е възможно да наблюдаваш обективно собствената си смърт и да си тананикаш шлагерче.

* * *

Вселената не е нищо друго освен блуждаеща идея на Божия ум — доста неприятна мисъл, особено ако току-що си направил първа вноска за къща.

* * *

Вечното небитие не би трябвало да те тревожи, ако си се облякъл подходящо за него.

* * *

Ех, да беше жив сега Дионис! Къде ли щеше да се храни?

* * *

Не стига, че няма Бог, ами я се опитай да намериш водопроводчик в почивен ден.

* * *

Край