Цветан Ангелов
Две сестрички

Първата сестричка рече:

— Мило братче, не плачи.

Ще ти опека геврече —

хайде, затвори очи.

 

Ще отсея с две ръце

чисто, меко брашънце.

В бели нощви бързешката

ще забъркам аз тесто.

Под месала на дъската

ще лежи да втаса то.

С брадвата подир това

ще нацепя куп дърва.

С бяла борина тогаз

ще напаля огън аз.

Ще си пея, ще пека

и на тебе ще река:

„Ставай, мъничко човече,

от креватчето скокни.

Сладкото геврече

вече

се опече —

погледни!“

Кака е трудолюбива

и за всичко си я бива…

 

Рече втората сестричка:

— Нани, мъничко братле.

Ще ти купя за паричка

малко захарно петле.

 

Но изпърво ще вървя

две лехи да изплевя,

пиленцата да нахраня

пред варосания праг

и с тояжка да ги браня

от грабливия герак.

 

На пета се завъртя —

припна, вън излезе тя.

Много зеленчуци ранни

за минутка изплеви,

всички пиленца нахрани,

към сладкарницата сви —

за послушаното братле

купи захарно петле.

 

Но когато се прибра,

тя се хвана за главата.

Гледа нейната сестра

хърка здраво на кревата.

А пък братчето грижливо

я завива с пелена.

Пее братчето сънливо:

— Нани, како, нани-на.

Ще отсея с две ръце

чисто, меко брашънце.

В бели нощви бързешката

ще забъркам аз тесто.

Под месала на дъската

ей сега ще втаса то…

С тежка брадва след това

сам ще насека дърва.

С бяла борина тогаз

ще напаля огън аз.

Ще си пея, ще пека

и на тебе ще река

„Хайде, какичко, стани,

та геврече си хапни.

Ти не си трудолюбива,

но за ядене те бива…“

 

Чу го втората сестричка.

И каквато е добричка —

плесна весело с ръце

и посмя се от сърце.