Цветан Ангелов
Кисело звено

Сто коли скрибуцат леко,

возят прясното сено.

През полето надалеко

скита весело звено.

 

То домашните забрави.

Не написа ни едно.

През отави, през морави

припка хитрото звено.

 

После гмурка се в реката.

Ах, дано, дано, дано

не извикат на дъската

утре нашето звено!

 

Как ще лепне на отряда

най-позорното петно?

Не, не бива да пострада

пионерското звено!

 

И настана утрин тиха.

Тиха и спокойна. Но…

седем двойки посетиха

мързеливото звено.

 

Може би му стана криво —

пребледня като платно.

И от весело, бъбриво

стана кисело звено.