Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
hammster (2013)

Издание:

Цветан Ангелов. Смешни работи

Редактор: Славчо Донков

Художник: Симеон Спиридонов

Художествен редактор: Светлана Йосифова

Технически редактор: Петър Стефанов

Коректор: Албена Янкова

Държавно издателство „Отечество“, София, 1977 г.

История

  1. — Добавяне

На чета

с толкова техници —

умници,

палави връстници,

дали сте някога

попадали?

Едва ли, братя мои.

Надали!

 

Васил

на бяла макаричка

тъче по цели дни

гайтан.

Борис

от борова коричка

изсича лодка

замечтан.

Дали ще стане

капитан?

Дамян

за своята сестричка

по план,

в тетрадка начертан,

кове колца

и за разтока

перо заръчва

на патока.

Иван и Пенчо,

Крум и Златко

се хвалят

с разни колелца:

зъбчато, ъгловато,

гладко,

сачмено —

с лъскави зрънца.

А джебовете,

пълни с гайки,

се късат всеки ден —

поглеж:

додея

на добрите майки

да сядат вечер

на кърпеж.

 

На толкова техници

надали,

едва ли, братя,

сте попадали!

 

Но… да разкажем

и за Спас

от същия

прославен клас.

На вид —

момче като момче,

ала

гайтанче не тъче,

не знае

що е болт и нит

и стружки не лови

с магнит.

Не прави

дървена колца

за по-невръстните

деца.

Не реже с лък.

И усет няма

да различи

дъба от чама.

С пиличка

също не пили,

с чукче не чука,

не кове…

 

Поне

две марки на коли

да можеше

да назове!

 

А все за техника

бълнува,

за полети

крещи дори.

С наука става

и пладнува…

и ляга,

щом се свечери.

Физик ще става.

Пред физика

се мержелее

звезден път.

Хе, на физика

по езика

ракети само

се лепят!

С физика

и математика

израства

космонавт крилат

И в космоса

носа си тика

като в паница

с мармалад.

Но сложна орбита

ракетна

ще литне

в точен миг оттук,

макар че

завчера не сметна

за колко лева

купи лук.

 

С голяма техника

„Борави“,

ала без малка

накъде?

Бушон

не може да поправи

и кабарче

да забоде.

Сестра му

често го подбива:

— Ей, Спасе,

за какво те бива?

 

Единствена го глези

бабата

и на:

не му възлага работа.

 

Но дядо му

се разгневи

на тая мекушавост

бабина.

— Я слушай!

Гвоздей закови

на закачалката

разхлабена! —

На своя внук,

чудак бъбрив,

подхвърли чук

и гвоздей крив.

 

А Спас

не се досети даже

да го изправи

с удар, два.

И кой от нас

да му подскаже,

че туй е

гвоздей без глава!

 

Завчас

подгъна Спас нозе —

недъгавия гвоздей

взе.

Замахна с чука

след това…

Но зло споходи

самохвалеца —

че гвоздей

той не закова,

а здравата си смаза

палеца!

Край