Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Delia Elena San Marco, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Есе
Жанр
Характеристика
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
sir_Ivanhoe (2012)
Разпознаване и корекция
Alegria (2012 г.)
Корекция
NomaD

Издание:

Хорхе Луис Борхес. Смърт и компас

ИК „Труд“, София, 2004

Редактор: Милена Трандева

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Станислав Иванов

Коректор: Юлия Шопова

История

  1. — Добавяне

Сбогувахме се на един от ъглите на „Онсе“[1].

Обърнах се да те погледна от другия тротоар; ти също се бе обърнала и ми помаха за сбогом.

Между нас течеше река от коли и хора; беше пет часа на един безличен следобед; откъде можех да зная, че онази река е печалният непобедим Ахерон?

Повече не се видяхме, а след година ти вече беше мъртва.

Сега търся в мислите си този спомен, съзерцавам го и ми се струва, че е лъжлив, че зад баналното сбогуване се е криела безкрайната раздяла.

Снощи не излязох след вечеря и — за да проумея тези неща — препрочетох последното наставление[2], което Платон слага в устата на своя учител. Прочетох, че когато плътта умре, душата е свободна.

И ето че сега не зная дали истината е в днешното злокобно тълкувание или в невинното сбогуване.

Защото, ако душите не умират, добре е, че сбогуванията им не са прекалено излиятелни.

Да се сбогуваме, означава да отречем раздялата, да си кажем: Днес си играем на раздяла, ала утре пак ще се срещнем. Хората са измислили сбогуването, защото знаят, че в известен смисъл са безсмъртни, макар и да се смятат за случайни и недълговечни.

Делия, някой ден ще подхванем този несигурен разговор — край коя ли река? — и ще се запитаме дали някога в един град, стопил се в простора, сме били Борхес и Делия.

Бележки

[1] Един от най-старите площади в Буенос Айрес — бел.прев.

[2] „… последното наставление“ — става въпрос за Платоновия диалог „Федон“, където се пресъздават последните мигове на Сократ — бел.прев.

Край