Денис Левертов
Разходка в дъжда

Един стар негър — лицето му блести

златистобронзово, като изваден от водата камък,

под уличната лампа — разхожда две

несъразмерни кучета в дъжда

по стихналия привечерен булевард.

 

Малкото куче с гладък косъм иска да се спре,

заинтригувано от съблазнителния дъх на кофата за смет,

но къдравото едро куче иска да върви нататък;

блестящият окъпан тротоар му обещава

нечакани и примамливи срещи.

 

Засилва се дъждът. Старикът, гологлав,

усмихнат, нещо си мърмори.

Проблясват светофарите и в дългия тунел на булеварда

червеният цвят се понася като ехо. Старикът

 

се колебае между различните желания на двете кучета.

Готови да поемат през града, те тримата

са странно свързани — от близостта един до друг, от радост,

от времето дъждовно, от уличните ъгли,

от леките си разногласия,

от несмущаваното си мълчание.