Лорънс Ферлингети
Из „Долни дрехи“

Не спах добре през миналата нощ.

Размислих се на тема долни дрехи.

Дали сте разсъждавали абстрактно

за долното бельо?

Решите ли да мислите дълбоко,

се появяват неочаквани проблеми.

Днес всеки има отношение към

долното бельо

и всеки носи някакво

бельо…

И папата, надявам се, облича долни дрехи.

Бельо и негрите обличат.

И губернаторът на Луизиана

носи долни дрехи.

По телевизията го видях.

Навярно му е стегнато бельото —

от неудобство много се въртеше.

Наистина и долните ти дрехи могат

да те поставят в затруднено положение.

Например негрите. Те често носят

бели долни дрехи,

което може да ги доведе до неприятности…

По туй, че носят долни дрехи,

мъжете и жените си приличат.

Но и единственото нещо между нас

са долните ни дрехи.

Не сте ли виждали трицветните реклами,

където с кръгчета са отбелязани

местата двойно подплатени

или местата с разтеглива плетка,

за да ви дават пълна свобода на действие?

Не се лъжете.

В основата е двупартийната система,

а тя не разрешава голяма свобода на избор

при днешното устройство на нещата.

Америка по долните си дрехи

се бори в тъмнината на нощта.

Оказва се понякога, че твърде много

неща се контролират от долното бельо.

Вземете, да речем, корсетите.

Не ви ли спомнят те за някои фашистки форми

на незаконно управление,

които карат хората да вярват

в неистини

или ограничават действията им

по свое усмотрение…

Дали е носила корсет и лейди Макбет?

И затова ли Макбет е убил съня?

И онова петно, което тя неспирно търка —

дали наистина е върху долните й дрехи?

Навярно някакъв комплекс огромен за вина

преследва днешните англосаксонски дами,

които все перат, перат, перат.

Излез, петно проклето!…

Избягал някой от долните си дрехи

и може би се скита гол.

Помощ!

Недейте се безпокои.

Все още хората държат на долните си дрехи.

Такава революция не ни заплашва.

Поезията ни все още

е на душата долното бельо…