Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Аз водя тих живот

в заведението на Майк. Всеки ден

наблюдавам шампионите в билярдната зала

и страстните играчи на френски пинбол.

Водя тих живот

в долния край на източен Бродуей.

Аз съм американец.

Бях американско момче,

четях списание „Американско момче“

и се записах скаут

в едно предградие.

Мислех се за Том Сойер,

ловях рачета в реката Бронкс

и си представях, че е Мисисипи.

Имах ръкавица за бейзбол

и велосипед.

Разнасях едно женско списание

в пет часа следобед

и „Хералд Трибюн“

в пет часа сутринта.

Още чувам как свитъка хартия пада

до затворените врати.

Детството ми не беше радостно.

Видях приземяването на Линдберг…

Заловиха ме при кражба на моливи

в един магазин за пет и десетцентови стоки.

Участвувах в десанта в Нормандия

с лодка, която се преобърна.

Видях обучените армии

в Дувър…

Аз водя тих живот.

Всеки ден

пред заведението на Майк наблюдавам

как светът се движи

в своите странни обувки.

И аз веднъж реших

да обиколя света,

но стигнах до Бруклин.

Не можах да премина през моста,

Занимавал съм се с мълчание,

изгнание и хитрост.

Долетях много близо до слънцето,

но восъчните ми крила се стопиха.

Търся моя старец — баща ми, —

когото никога не съм виждал.

Търся и изгубения водач,

с когото летях.

Младите хора трябва да бъдат изследователи.

Но майка ми не ме е предупредила,

че ще ми се случат такива неща…

Аз водя тих живот

в заведението на Майк. Всеки ден

чета във вестника специалните колони.

Прочетох „Ридърс дайджест“

от кора до кора

и забелязах, че там Съединените щати

напълно се оприличават

на Обетованата земя,

където върху всяка монета е написано:

„На Бога се уповаваме“.

Но на доларовите банкноти

няма такъв надпис,

тъй като те сами за себе си

са богове…

Чета вестници всеки ден

и в тъжната анемия на печата

разбирам колко е объркано човечеството…

Аз съм американец.

Имам паспорт.

Страдал съм, но още не публично.

Твърде млад съм, за да умра.

Аз съм самоиздигащ се човек.

Имам планове за бъдещето.

Очаквам да получа висока длъжност.

Може би ще се преместя в Детройт.

Сега само временно

продавам вратовръзки.

За моя шеф съм като

отворена книга,

но за най-близките си приятели

съм пълна загадка.

Аз водя тих живот

в заведението на Майк. Всеки ден

съзерцавам пъпа си…

Аз съм една сълза на слънцето.

Аз съм хълм на поезията.

Аз съм бряг на песента.

Аз съм пиано

в изоставено казино

на морския булевард,

потънал в гъста мъгла,

но пианото още свири…

Аз водя тих живот

в заведението на Майк…

Чел съм някъде

„Смисълът на съществуванието“,

но не помня

точно къде.

Но аз съм мъж

и аз съм тук.

Може би ще накарам устните

на заспалите да проговорят.

Може би ще направя от моите ръкописи

снопове трева.

Може би ще напиша

собствения си епитаф

и той ще сочи пътя

на конниците.

Край