Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция
NomaD (2012-2013 г.)

Издание:

Американски поети

Второ допълнено издание

Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010

Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев

Коректор: Маргарита Иванова

Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010

ISBN: 978-954-09-0488-7

 

Формат 16/60/84

Печатни коли 24,5

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

… Ние всички дължим на родината

поне кратък престой в затвора.

Нищо чудно в това, че най-после

и аз съм пред тези врати,

затваряли неведнъж по-достойни от мене,

затварящи ден подир ден мои братя…

 

Някак странна е тази килия,

дори въздухът тук е напрегнат,

крият трепет далечен стените

и внезапно обгръщат ни звуци.

 

Дали стигат до теб, моя мила,

тези шумове страшни?

Чу ли мощния вик от огромното гърло

        на Азия?

Чу ли мръсните думи на последния

        робовладелец,

приготвил белезници и присъди,

съвсем неподходящи за черния и чист

        юмрук на Африка?

Дали чуваш смутения шепот на двете Америки:

        Това ли беше истинската цел?

        Това ли обещавахте?

        Възможно ли е да се построи

        такъв затвор огромен?

 

Издигни ясен взор, моя мила, над тези стени,

виж ги там,

в светлината на големия син хоризонт,

виж чудесните млади поколения —

        изкъпани в росата на утрото,

        освежени от топлината на целувките,

        горди, че са братя и сестри,

        най-после свободни,

        те пеят…

 

За миг ние бяхме смутени,

за миг ние бяхме сами,

върху нас се сгъсти тъмнината,

дори страх, кратък страх ни обзе.

Но после влезе дружелюбна светлина

и посред близки и сърдечни хора,

в калейдоскопа от наречия, езици, цветове,

заставаме, тъй както винаги, един до друг,

пак в моята ръка е нежната ти длан.

 

И вече заедно, макар и отдалече,

не може никой да ни раздели.

Една година — няма никакво значение,

и сто години — нямат никакво значение,

дори да се не видим вече — няма никакво значение,

смъртта да дойде — няма никакво значение.

 

Защото ние — приятели и влюбени, и равни —

присъдата на миналото сме прочели:

от лудо, свято вино заедно сме пили

и нашите деца като цветя израстват над земята,

лица обърнали към слънцето на утрешния ден.

Край