Огдън Наш
Витрина с надпис

Както се разхождах, понесъл

своята празна глава,

витрина със надпис съгледах

и той ми прошепна това:

 

„Вашите възглавници причиняват ли болка,

на буци и твърди под схванатия врат?

Пълни ли са със стари грипозни микроби?

Пухът им мек ли е или жив ад?

Донесете ги при нас

и ние завчас

ще ги на-пухаме,

ще ги на-пълним,

ще ги на-къдрим

и под-новим.

Ще ви върнем вашите възглавници спретнати и подредени,

на-пухани, на-пълнени, на-къдрени и под-новени.“

 

Както се разхождах, понесъл

пълна със мисли глава,

пламнал храст надписът стана

и ми прошепна това:

 

„Във врата причинява ли ви болка —

твърд и на буци — светът?

Пълен ли е с древни микроби, които

от преди да се родите гъмжат?

Донесете го при нас

и ние завчас

ще го на-пухаме,

ще го на-пълним,

ще го на-къдрим

и под-новим.

За едно денонощие ще ви върнем света разкрасен,

на-пухан, на-пълнен, на-къдрен и под-новен.“

 

Както се разхождах, дочух —

фанфари за това чудо голямо,

но надписа щом пак видях,

за възглавници шепнеше само,

Светът остарял си остана пред мен,

ненапухан, ненапълнен, ненакъдрен, неподновен.