Едуард Къмингс
Париж

Париж. Априлският залез изписва

спокойно и безмълвно една катедрала.

Пред царственото й, тънко, извисено лице

улиците, мокри от дъжда, се подмладяват.

 

Яркорозови спирали,

обвили кобалтовите простори на небето,

се разтапят в лилавия здрач.

(Здрачът слиза нежно

и носи в очите си опасните първи звезди.)

Хората се движат, обичат се, бързат

в тихо идващия мрак и

ето!

 

Новата луна внезапно изпълва със сребро

скъсаните джобове на онези недъгави, просещи багри

Ленивата, гъвкава проститутка

Нощта

започва разговор

 

с къщите.