Едуард Къмингс
Часовете растат

Часовете растат и духват звездите.

Настава утро.

По улицата на небето тръгва светлина,

върви и ръси стихове.

 

Една свещ угасва на земята.

Градът се събужда —

песен на устните,

смърт в очите му.

 

Настава утро.

Светът убива

своите сънища.

 

Аз виждам улицата на града,

там силни мъже копаят хляб.

Виждам груби човешки лица —

самодоволни, отблъскващи, отчаяни, жестоки, щастливи.

 

Идва ден.

Виждам в огледалото

един човек.

 

Той е слаб.

Той мечтае мечти,

мечти в огледалото.

 

Настъпва здрач.

Една свещ се запалва на земята.

И се спуска тъмнина.

Хората са у дома си.

Слабият човек лежи в леглото си.

 

Градът спи —

смърт на устните,

песен в очите му.

Часовете се смаляват

и палят звезди…

 

По улицата на небето тръгва нощта,

върви и ръси стихове.