Джон Гулд Флечър
Из „Към Колумб“

Моретата, които ти познаваше, са тези същите и тези —

        пътищата, по които ти вървеше

из свойта Генуа със тъмни, тесни улички, където корабни

        платна като криле докосваха фасадите на къщите;

а средиземноморската вълна, разстлана гладко и без пяна,

        и днес напред се движи, никога не се завръща.

Това бе силата, която те примами, може би или пък

        приказката на един моряк арабин, със шафранен

        шал наметнат,

със странни пламъци, когато хлътналите му очи насочиха

        към тебе своя огън

над изгорелите му от тропическите бури, цели в белези,

        изпити, скулести страни.

Той за Китай разказа ти тогава и за пътя по-нататък,

        за пристаните, дето се отварят към червената

        пустиня,

за Тавранкор и Инд, за Тапробан и долината на

        подправките.

И твоите очи — догдето той говореше — от него се

        отместяха, отиваха да търсят зад далечния, неведом

        хоризонт,

натегнат като струната на чело, на което свирят в дневна

        светлина, под огненоопаловите облаци,

награмадени горе като върхове на тъмни острови, в

        очакване на вечното покорство.

А тази тук земя бе родната, обичана земя, която ти напусна

        и която нямаше да видиш повече,

земята на маслините сиво-зелени, покатерени по хълмите,

        високите тераси; земя на кипарисите, подобно

        черноризци във капюшони, тръгнали тържествено

        на шествие, и на чадърите на пиниите, извисени

        чак до върховете.

Напусна своята земя за по-суровата, за кралската Испания,

        от слънце изгорена, сива, безутешна. Своята земя

        напусна за онази, дето седем века вече огнения

        лед на кръста води битки със лунно-меките

        сияния на исляма.

 

Напусна я заради входа към един незнаен океан, където

        розовия Джебел Ел Тариф се взира във отсрещна

        Африка — присвита, жълта, озлобена.

 

Напусна я заради пурпурнозеления Голфщром разпенен,

        който блъскаше край теб; заради голите, кафяви

        индианки, шествуващи под палмите;

        за самотата и мълчанието.