Хилда Дулитъл
Жалбите на Калипсо ^[0]

Калипсо

О вие, облаци,

носете мойта песен!

Мъжът е грубост и злина,

същински сатана.

 

О вие, пясъци,

това е моята повеля:

догдето се опомнят, задушете

във бавна бездиханност вий мъжете!

 

О, ветрове,

вий ударете по платната

и променете острието на вълната,

за да ги потопи.

 

О вий, води,

срещу греблата се втурнете,

към сухи брегове го отнесете,

там нека той от жажда да умре.

 

О вие, небеса,

пратете дъжд, за да измия

солта от своите очи.

 

Свидетели, земя и небеса,

платната му са изтъкани

от нишките ми, от кръвта ми.

 

Свидетели, реки, земя, море,

о, чуйте, чуйте ме,

мъжът е сатана,

не може нищо той да разбере.

 

Одисей (откъм морето)

Тя в стомна даде ми вода,

чудесни плодове, които утоляват жаждата,

и златна цитра,

с магия морските вълни да укротява;

бокал със вино ми подаде тя,

янтарно вино във кристална раковина,

вода и сол ми даде тя,

и палмови фурми,

увити в палмов лист.

 

Тя вълна даде ми и меки кожи,

и сребърна лисица,

и мечешка кафява кожа,

 

тя даде ми слоновокостен гребен

изми солта и тинята от мойто тяло

и с хладни длани

на ръждивата ми рана

балсам сложи.

Донесе ми вода

и кошница със плодове,

и плоски

кошове със семена и жито,

кълчищени кълбета

за изкърпването на платната.

 

Тя върбов кош ми даде

да го спускам за змиорки

в плитчините.

 

Тя мир ми даде в пещерата си.

 

Калипсо (откъм брега)

Той си замина,

той ме е забравил;

 

той лютнята ми и кристалната черупка взе

и няма никога назад да се обърне.

 

Одисей (откъм морето)

Тя флейта дървена ми даде

и покривало,

чиято вълна е пресуквала сама.

 

Калипсо (откъм брега)

Мъжът е звяр и е глупец.