Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Невена Стефанова, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция
- NomaD (2012-2013 г.)
Издание:
Американски поети
Второ допълнено издание
Художествено оформление: Жеко Алексиев, 2010
Издателство „Захарий Стоянов“, София 2010
Редактор: Андрей Андреев
Графичен дизайн и корица: Жеко Алексиев
Коректор: Маргарита Иванова
Подбрали: Леда Милева и Николай Попов, 2010
ISBN: 978-954-09-0488-7
Формат 16/60/84
Печатни коли 24,5
Печат УИ „Св. Климент Охридски“
История
- — Добавяне
Минивър Чиви — надменност, презрение,
брулен от времето здраво,
хленчеше все, че изобщо роден е,
и имаше право.
С дните предишни живееше той,
преследван от своите видения:
войни настръхнали в яростен бой,
вихрогони разпенени…
Минивър въздишаше все по красиви
отколешни сънища; винаги сам,
бълнуваше за Камелот[1] и за Тива[2],
за дружба с Приам[3].
Минивър мечтаеше за плодовете
на славата, подвизи, бури;
романси бленуваше той в градовете,
певци-трубадури.
Минивър бе влюбен във всички Медичи[4],
макар и далече от тях,
но само и само на тях да прилича,
би сторил и грях.
Минивър проклинаше всичко банално
и гледаше с присмех войнишките дрехи;
за древната грация беше му жално
с метални доспехи.
Минивър презираше пустото злато,
принуден все пак да протяга ръка,
и все тази мисъл стоеше в главата му:
отгде да го вземе и как!
Минивър Чиви така все си креташе
и все така пиеше, ден подир ден,
отчаян от своята участ проклета,
Минивър Чиви, тъй късно роден!