Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
NomaD (2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София


Гърбавият в парка —

самотният стопанин,

дето стърчи между вода и дървета

от дигането на градинските резета,

които пускат вътре и дървета, и вода

до неделната навъсена предвечерна камбана,

 

дето яде хляба си от вестник,

дето пие водата си от черпака на веригата

(децата все го пълнят с пясък

от шадравана, в който пуснах свойта лодка),

той нощем спеше в куча котурка,

но никой на веригата не го превързваше.

 

Като птиците на парка рано идваше,

като водата сядаше.

„Стопанино!… Ехей! Стопанино!“ — подвикваха

малките кръшкачи от училище

и бягаха, когато ги дочуеше

извън обсега на гласа

 

край езерца и алпинеуми,

и се заливаха от смях, щом заразмаха вестника,

прегърбен цял под подигравките

през шумната зверилница на върбалаците,

заобикаляйки далече от пазача,

със шиша за окапали листа.

 

Додето на момчетата между върбите

караха тигри да скачат от очите им,

за да реват по камънаците във алпинеума,

докато горичката бе синя от моряци —

сам сред гувернантки и сред лебеди

старият бездомен пес

 

правеше цял ден — чак до камбаната —

една изящна женска фигура,

стройна като млада трепетлика,

стройна и висока — от кривите си кости, —

за да остане през нощта

подир резета и вериги

 

цяла нощ във ненаправения парк,

след като железните огради и трънаците,

след като тревата, птиците, дърветата и езерото,

и дивите момчета, невинни като ягоди,

щяха да последват гърбавия

до котурката му във тъмното.

Край