Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
NomaD (2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. — Добавяне

Уморени от блясъка на градовете

и от борби за служби, дето да бездействат

заключени в окови леки, докато

Смъртта и сетния бедняк не увенчае с ореол.

Тогава тези улици на богаташите и любовта им лека

като платно износено ще избелеят. Смъртта ще тръгне през живота,

ухилена и бяла, по лицата хорски

и чиста, равна като снежен блясък.

 

Сега, когато вледеняващо се сипе мъката над нас

и пронизващата светлина на болката от всеки ъгъл уличен мъждука,

когато стълбовете на довчерашните покриви

във дрехите си се съсухриха, ний неминуемо от глад

като из кремък с удар ще изтръгнем огън.

Днес силата ни е на наште кости в силата,

тъй чисти и равни като снежен блясък.

Днес силата ни е в глада, в наложеното пи безделие

и в нашата любов един към друг.

 

Читателю на тези думи необикновени,

най-после стигнахме земята,

където равна като снежен блясък светлина зари лицата.

Ти сигурно се чудиш

как може сгради и пари, печалби и заводи да закрият

оная обич, осезаема и явна, на човека към човека.

 

Другари, нека тия, които идат подир нас —

оная младост хубава, която днес зачеваме —

не се учудват, че когато банките фалираха

и катедрали се рушеха, и явна ставаше на господарите ни лудостта,

как липсваше ни Пролетта като на тигъра напиращата сила

и на растенията, които пускат корени стремително към влагата.

И нека през тъканта раздрана на очите ни

те видят как учудена като снаряд луната ще избухне

и ще ни заслепи със блясъка на сняг, от слънцето запален.

Край