Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
NomaD (2011-2013)

Издание:

Съвременни английски поети

ДИ „Народна култура“, София, 1969

Съставител: Владимир Филипов

Редактор: Василка Хинкова

Художник: Димитър Трендафилов

Худ. редактор: Васил Йончев

Техн. редактор: Олга Стоянова

Коректор: Йорданка Киркова

 

Дадена за печат на 22.II.1969 г.

Печатни коли 8¼

Издателски коли 6,76.

Формат 59×84/16

Издат. №56 (2499)

Поръчка на печатницата №1256

Държ. полиграфически комбинат „Димитър Благоев“

„Народна култура“ — София

История

  1. — Добавяне

В онази знойна нощ, когато скитах,

чух часовник да бие един часа.

Същинско слънце във висините

блестеше луната в нощните небеса.

Заклинаше тя нивите-привидения

да си мълчат на любовта за поражението,

чиято среща почваше с нощта.

 

Под моите стъпки болни са полята,

досадно кукумявката пищи

и славеят, прикрит във тъмнината,

отвръща й, любовно й шепти,

като че ли жена и мъж, които

насън за нещо спорят и се питат,

един до друг притиснали гърди.

 

Яви се твоят призрак с лунна маска

и моят призрак бе студен и бял.

Забравили надеждата за ласка,

която всеки страстно бе желал.

Въображението приковава

очите, лудостта ни наблюдава,

дошла да помрачи блена пламтял

 

и любовта да помрачи прекрасна,

да замъгли сияйната врата…

Витаеше над тях кралица властна,

двигател на съдбата им бе тя.

Приличаха на статуи от мрамор,

пред стълби мраморни и неми

или във зали с пищна красота.

 

Арктическо море земята топла беше

и всеки дъх — изострена кама.

Два айсберга бяхме посред лед безбрежен

и помежду ни — ясната луна.

Русалки плуваха над ледни бездни,

и любовта след вятъра изчезна,

като че никога не е била.

Край