Фредрик Браун
Солипсист

Уолтър Б. Йехова (не правя никаква алюзия за презимето му, тъй като това беше неговото истинско презиме) беше солипсист. Ако не знаете какво е солипсист, ще ви обясня, че солипсистът е човек, който вярва, че той е единственото нещо, което съществува реално, че цялата Вселена и другите хора съществуват само в неговото въображение и че ако престане да си ги въобразява, всички те ще изчезнат.

Един ден Уолтър Б. Йехова реши да се поупражнява в солипсизъм. След седмица жена му го напусна заради друг мъж, той остана без работа и си счупи крака, когато се опитваше да изпревари някаква черна котка, за да не му мине път.

Докато си лежеше в болничното легло, реши веднъж завинаги да приключи с всичко.

Гледайки през прозореца със закован в звездите поглед, той пожела те да престанат да съществуват… И така стана. После пожела да изчезнат всички хора и болницата да остане без жива душа; стана някак си странно тихо, дори за болница. След това престана да си въобразява света и в края на краищата остана сам, увиснал във вакуум. Без усилие премахна тялото си, а после направи последната крачка по пътя към своето унищожение. Обаче резултат нямаше.

— Страшно е — помисли си той — Нима съществува непреодолима граница в солипсизма?

— Да — обади се нечий глас.

— Кой си ти? — попита Уолтър Б. Йехова.

— Аз съм създателят на Вселената, която унищожи. И сега ти зае моето място… — чу се дълбока въздишка. — Най-сетне мога да се отърва от съществуването си, да потъна в забрава и да ти позволя да заемеш моето място.

— Почакай… А как бих могъл да премахна своето съществуване? Защото тъкмо това искам да направя… Знаеш ли как мога да го сторя?

— Разбира се — отвърна гласът. — Просто трябва да направиш същото, което аз на времето направих. Сътвори вселена. Изчакай, докато някой наистина повярва в това, в което повярва ти и закопнее да я унищожи. Едва тогава ти ще можеш да се оттеглиш и да му позволиш да заеме твоето място… Е, прощавай.

Гласът замлъкна.

Уолтър Б. Йехова висеше сам самичък във вакуума. Имаше само едно нещо, което можеше да направи.

И той сътвори небе и земя.

Това му отне седем дни.