Херберт Франке
Пътуване в неизвестността

Космосът не само изправя човека пред гигантски задачи, но го подлага и на гигантски изпитания. Далеч от цивилизацията, в пустотата на пространството, човекът трябва да доказва пред себе си своята хуманност.

От кабината нахлуха отново сподавени звуци — отначало тихи, а после, с нарастваща сила. Кай въздъхна. Хвърли поглед върху екрана на двата проектора. В чернилката на околния космос висяха милиони звезди. И нито следа от Хайдур или Пар, нито даже намек за блуждаеща комета. Той уморено се отблъсна от седалката и полетя към кабината, за да види как е Бен.

Бен отново беше в треска. Висеше сгърчен в пространството и се мяташе да намери опора. До него се полюшваше радиошлемофонът.

За да облекчи положението на другаря си, Кай придаде на кораба леко въртеливо движение. Постепенно всички свободни предмети се прилепиха към стените и Бен отново застана на крака.

— Установи ли посоката на курса? — запита той.

— Не още, но няма да бъде вечно така — отвърна Кай. — Сигурно ще я установя вече. Между другото не е зле да си легнеш!

Бен посегна към радиошлемофона.

— Дали да не опитам още веднъж?

— Опитай — отговори Кай, — но по-добре в легнало положение. — Той положи болния върху койката и му подаде радиошлемофона. След това се върна отново в навигационната. Радарът изобщо не отчиташе вече нищо. Никаква комета не би могло да има в тази ужасяваща пустош наоколо.

Кай дочуваше оттатък неясния глас на Бен, който все още се надяваше, че ще може да установи връзка. Кай знаеше колко безсмислено е това. „Бен пилее последните си сили“ — помисли си той. После взе своя собствен шлемофон и премина в продоволствения сектор. Настрои приемника на аварийна вълна и веднага чу в слушалките монотонния глас на Бен, който повтаряше:

— Хайдур, Пар, чувате ли ни? Чувате ли ни?… Хайдур, Пар…

Кай включи микрофона и покри с джобната си кърпа мембраната. Настрои предавателя на минимална мощност и се обади:

— Тук радиопост Хайдур, приемам — каза го с променен глас, като при това драскаше с нокът по мембраната, за да имитира радиосмущения.

— Тук са Бен и Кай — сонда „Омега“. Дайте ни посока на курса — гърмеше гласът на Бен в раковината и в него се долавяха нотки на мъжество и надежда.

— Вашият курс е в ред! — отговори Кай. — Ние вече ви виждаме.

Той се заслуша отново, но нищо не се чуваше повече в слушалките. Кай смъкна бързо шлемофона и изтича към кабината на Бен. Бен лежеше върху леглото, дишайки дълбоко и по лицето му пробягваше усмивка. Кай също се усмихна и се върна безшумно на своето място край командния пулт.