Емануел Икономов
Неосъществен контакт

(по материали на Encyclopedia Galactica, т. V–2, гл. 19)

Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма
Сканиране, разпознаване и корекция
Mandor (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника за младежта“, брой 9/1980 г.


Сведенията, с които разполагаме за третата планета на звездата ЕИ26 от съзвездието Лобтуф, се базират на доклада на експедицията на Чът и Лаф, които посетиха гореспоменатата планета през 13-а галактическа година от цикъла на Апсуд. За по-голяма точност на изложението прилагаме препис на част от доклада.

„Най-после достигнахме целта на дългото ни пътуване. Синята планета върху екрана пред нас нарастваше бързо и скоро очертанията й излязоха извън рамките му. Сега се виждаше само част от повърхността й. Корабът ни, без да спира на орбита, се спусна надолу, като направи няколко обиколки по спирала. На екрана под нас гледката постоянно се сменяше: големи сини пространства се редуваха със зелени и кафяви петна, а най-високите точки се белееха.

Апаратът беше предварително програмиран и сега търсеше удобно и отговарящо на условията място за кацане. С изключение на сините пространства, които се оказаха вода, останалата част от планетата беше сравнително гъсто осеяна с градове. На нас ни трябваше някое по-голямо населено място, което да улесни изпълнението на задачата ни: осъществяване на контакт. Скоро корабът ни се насочи надолу към един огромен град, който гъмжеше от живи същества, както се виждаше при спускането ни. Но на едно място концентрацията беше невероятно голяма. Върху площ от около 1500 арта се бяха събрали към 200 000 индивида.

Корабът ни кацна върху платформата на едно съседно здание, откъдето с помощта на уредите ни можехме да наблюдаваме отлично избрания обект.

Обитателите на града бяха заобиколили правоъгълна зелена площадка, по която тичаха надлъж и нашир 25 индивида. Те бяха високи към един арт, имаха овални или кръгли глави, тяло с четири крайника, като стояха изправени на задните два.

Преди да се опитаме да осъществим контакт с тях, решихме да понаблюдаваме известно време поведението на евентуалните ни братя по разум и да понаучим предварително, каквото успеем за тях. Започнахме да следим внимателно движенията на живите същества на зелената площадка. Не беше особено трудно да се установят някои закономерности. Очертаха се няколко групи, като най-големи бяха тези на жълтите и на червените.

В средната част на по-късите страни на площадката бяха изправени дървени рамки, които държаха мрежи, изпъкнали навън. Пред тях сновяха съответно по един жълт или един червен индивид. Оказа се, че те се мъчат да попречат на някаква чернобяла сфера, голяма колкото главите им, да достигне мрежата. Забелязахме скоро, че двете групи гонеха сферата в противоположна посока — жълтите към рамката на червения, а червените — към тази на жълтия. На площадката имаше още трима индивида, облечени в черно. Двама от тях държаха по едно бяло флагче и бягаха по дългите страни на площадката, докато третият я кръстосваше надлъж и шир, но се пазеше да не се докосне до сферата. За разлика от него червените и жълтите не й даваха покой: блъскаха я с долните си крайници, колкото сила имаха. Когато приближаваха някоя от рамките, шумът на хилядите живи същества, които ги наблюдаваха отстрани, се усилваше страхотно. Но след като сферата се върнеше към средата на площадката, вълненията намаляваха.

Наблюдавахме без прекъсване безсмисленото лутане на двадесет и петте живи същества и още по-безсмисленото шумене и вълнение на тези, които ги гледаха. Недоумявахме как може 200 000 индивида, в които търсехме разум, да си губят така безцелно времето.

Обстановката започна да ни дотяга. Но изведнъж, под оглушителния шум на наблюдателите, единият от охраняващите мрежите — това беше червеният — не успя да спре летящата ниско над земята сфера и тя мина под рамката за него. Събитието предизвика неочаквани последици. Хиляди живи същества направо полудяха. Гъстите маси, образувани от телата им, се раздвижиха, разлюляха се като огромни вълни, като от тях изникнаха големи жълти флагове. Към площадката полетяха най-различни дребни предмети. Шумът достигна границата на болката и когато я премина, ние се видяхме принудени да изключим микрофоните, за да бъдем в състояние да продължим наблюденията.

Малко след тази случка един индивид в жълто гонеше търкалящото се по земята кълбо, когато друг, облечен в червено, се хвърли пред него и му препречи пътя. Жълтият се спъна и се претъркули по площадката няколко пъти, след което остана неподвижен. Около падналия веднага се събраха други жълти като него и безцелно скитащият индивид в черно. След тях при него пристигнаха други живи същества, на брой трима. Те бяха облечени в бяло и носеха някаква бяла плоскост. Поставиха върху нея жълтия и го отнесоха в неизвестна посока. В това време черният протегна единия си горен крайник над главата си, като държеше в него малка червена пластинка. В този момент червеният индивид, който беше виновен за инцидента, се приближи до черния и го удари с горния си крайник по лицето. Черният се отдръпна. Видяхме, че от средата на лицето му потече червена течност.

Следващите събития се извършиха с шеметна бързина. Няколко индивида в жълто се нахвърлиха върху червения и просто го смачкаха. На зелената площадка се явиха нови живи същества, този път в синьо, които се нахвърлиха от своя страна върху жълтите и червените. В това време черните благоразумно бяха изчезнали.

Насочихме вниманието си към наблюдаващите. Но от двестата хиляди зрители надали имаше вече някой, който да гледа какво става на площадката. Движенията на масите приличаха на водовъртежи, в чиито центрове скоро се появиха мокри червени петна. Голяма част от живите същества започна да се разпръсква и да изчезва из лабиринта от коридори, които представляваше градът.

След малко почти никой не остана на зелената площадка или около нея. Тези, които правеха изключение, както установихме след проверка на място, бяха вече трупове или тежко ранени. Червената течност, която беше потекла от тях и се намираше все още на локви тук-там, се оказа жизнено необходима за организма на съществата, обитаващи планетата, и нейната загуба съвсем очевидно причиняваше смърт. Явно беше, че бяхме присъствували на масово ужасяващо убийство — жертвите бяха към хиляда приблизително, както успяхме да преброим на тръгване.

Бяхме включили приемателя и установихме, че е настъпила тишина. Не се чуваше никакъв звук. Но скоро въздухът бе раздран от воя и писъка на някакви машини, които изведнъж пристигнаха на зелената площадка. От тях излязоха живи същества, облечени в бяло и синьо, и като огледаха жертвите, се заеха да ги прибират.

Безсмислено беше да правим опит за осъществяване на контакт с жителите на планетата. От това, което се случи по време на нашето наблюдение, първият извод, който направихме, беше, че пребиваването ни тук е направо опасно. Също така не беше сигурно дали тези живи същества притежават разум. Та кое разумно същество в Галактиката би гледало спокойно, а още повече, би участвувало в такова масово самоубийство. Защо наблюдаващите не се постараха да го избягнат, да се спасят?…“

Така експедицията на Чът и Лаф не осъществи контакт с обитателите на Синята планета, както те я нарекоха. В заключението на доклада им подробно бяха изложени изводите от наблюденията им и произтичащите от тях причини за неуспеха на експедицията. След Чът и Лаф други не са посещавали съзвездието Лобтуф и съдбата на жителите на третата планета на звездата ЕИ26 не е известна. Но сега се подготвя нова експедиция, тъй като се отчетоха като грешка прибързаните изводи от доклада на предишната. Неправилно е да се вади заключение за липсата на разум у всички жители на планетата от наблюденията при посещението на само едно населено място. Фактът, че това е бил голям град с високи здания и превозни машини, показва, че жителите му не са били напълно неразумни същества. Явно, че действията им са неразбираеми за нас. Но може би на други места, в други градове на планетата те да не постъпват точно така. Надяваме се, че участниците в новата експедиция ще могат да установят това.

Край