Алън А. Макфарлън
Защо мишката е като от коприна (суомпи кри)

Един ден, както бродел по земята на племето суомпи кри, Уесукечак, известен като Злочестия дух, видял голям кръгъл камък край една камениста пътека. Тъй като Злочестият дух можел да говори и разбира езика на природата, винаги разговарял с птиците и зверовете и с много други неща. Сега заговорил на камъка:

— Можеш ли да тичаш бързо? — попитал той.

— Да — отвърнал камъкът. — Веднъж да тръгна, мога да тичам много бързо.

— Добре — извикал Злочестият дух. — Хайде тогава да се надбягваме!

— Да се надбягваме — отговорил камъкът. — Стига само да ме избуташ до мястото, откъдето трябва да тръгна.

С големи усилия магьосникът сторил това и без да чака, камъкът се затъркалял надолу все по-бързо и по-бързо.

Уесукечак го настигнал почти чак на равното и когато минал покрай него, му се присмял.

— Ти си костенурка — подиграл му се той. — Не можеш бързо да вървиш.

Камъкът много се ядосал, но не отговорил.

Злочестият дух тичал, тичал, докато се изморил толкова много, че паднал по лице и дълбоко заспал. Най-накрая камъкът го настигнал, претърколил се по краката му, после по гърба му и спрял между раменете. Не успял да продължи по-нататък. Тъй като бил голям и много тежък камък, натискал Злочестия дух към земята и не му давал да помръдне. Когато камъкът се изтърколил по краката му, Злочестият дух се събудил от болка, но не успял да избяга навреме.

— Слез от гърба ми, камъко — извикал ядно той. — Тежък си; боли ме и не мога да помръдна.

— Ти ми се присмя, като минаваше покрай мене — казал камъкът, — но виждаш, че те настигнах. Както съм спрял сега, не мога да тръгна, преди някой да ме пусне отново да се търкалям. Трябва да остана тук.

В продължение на много, много луни камъкът си почивал върху гърба на Злочестия дух и магьосникът не можел да се освободи. Накрая Гръмотевицата решила да изпрати няколко свои мълнии да разбият камъка и да освободят Злочестия дух.

— И тъй, камъко, ти си наказан затова, че тъй дълго ме държа тук — казал майсторът на чудеса, като продължил пътя си.

Дрехите му били изпокъсани и овехтели и Злочестият дух ги захвърлил в една колиба от кори, която видял наблизо, като заповядал бързо да бъдат оправени. Някой незабавно ги изхвърлил обратно навън, но те били тъй добре закърпени, че Злочестият дух ахнал от изненада.

— Кой си ти в тази колиба? Излез да те видя и възнаградя!

Магьосникът много се учудил, като видял малка мишка да изпълзява от колибата. В онези дни тя била грозна, дебела, рошава малка животинка с късо, сплеснато носле.

Много внимателно Злочестият дух взел в ръка мишката и захванал да глади малкия й тъп нос, докато той се заострил.

— Сега ще можеш по-добре да подушваш храната си — казал той.

После изтърсил козината й и започнал да я реши с пръсти, докато космите на малкото животно станали меки като пух и гладки като козината на видра.

— Така ще можеш да се криеш по-лесно в малките дупки на дънерите, когато те гонят неприятелите ти — казал Уесукечак и така станало.

И до днес мишката е мека и пухкава и души безпогрешно с дългото си носле.