Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2014)
Разпознаване и корекция
ganinka (2014)

Издание:

Алън А. Макфарлън. Индиански народни приказки

ИК „Георги Бакалов“, Варна, 1981

Канадска. Първо издание

Редактор: Гергана Калчева-Донева

Коректор: Маргарита Георгиева

Корица и илюстрации: Иван Кенаров

История

  1. — Добавяне

Невестулката Сикусеу един път изиграла лош номер на Злочестия дух Уесукечак. Затова те не са приятели.

Именитият вожд Лъскав нос, Уейстасикут, от племето суомпи кри, имал прекрасна дъщеря, която мнозина вождове харесвали и искали за жена. Макар че тя обичала един от вождовете, баща й решил да свика съвет и който от вождовете пръв узнае името й, той ще се ожени за нея. Тя се съгласила, защото мислела, че единственият, който знае името й, е онзи, когото тя обича.

Злочестият дух решил да участвува в състезанието заедно с всички останали. Тъй като не знаел нейното име, измислил план как да го разбере. Отишъл при стария майстор на мрежи, паяка, и го помолил да отиде при момичето и с някакъв номер да разбере името й. Паякът склонил. Покатерил се на високо дърво, изпрел дълга нишка и се спуснал по нея близо до лагера на вожда с красивата дъщеря. Сетне се спуснал на върха на вигвама на вожда, надзърнал вътре и видял бащата и дъщерята как разговарят за състезанието. Вождът шепнел на дъщеря си:

— Едва ли някой ще познае, че тайното ти име е Завинаги.

Така Паякът научил името. Останал много доволен от себе си, че толкова скоро го узнал, и се запътил да го съобщи на своя приятел.

Много дни вървял Паякът през гората, защото нямало попътен вятър. Започнал да се безпокои, че ще пристигне твърде късно. Тогава срещнал невестулката и я повикал на помощ. Помолил я да избърза и да съобщи на Злочестия дух тайното име на девойката и Невестулката склонила. Но когато хукнала нататък, започнала да премисля нещата и решила да използва съобщението за себе си, вместо да го предаде на Злочестия дух, както обещала. Колкото повече мислела за това, толкова повече й харесвала идеята.

Невестулката пристигнала в лагера на вожда тъкмо когато започнало състезанието. Един по един кандидатите отпадали. Тъй като любимият на девойката знаел тайното й име, бил сигурен в себе си и не бързал да се представя; така Невестулката стигнала там преди него. Когато дошъл редът й, тя съобщила на вожда, че тайното име на девойката е Завинаги. Вождът останал много изненадан, а девойката припаднала. Но като почтен човек вождът приел Невестулката за свой бъдещ зет и обявил датата на сватбата. Невестулката била много щастлива, тъй щастлива, че забравила за подлата измама.

Накрая Паякът пристигнал до дома си и попитал Злочестия дух кога ще бъде сватбата. Злочестият дух отговорил, че не е отишъл при съвета, защото не получил навреме името, но бил чул, че Невестулката е спечелила девойката.

Паякът много се ядосал и разказал на Злочестия дух какво се е случило. Много се разгневил Злочестият дух и казал на бащата на девойката за случая. Тогава вождът също се ядосал на Паяка, че е подслушвал, и на Невестулката за измамата. Решил, че никой не е прав и че неговата дъщеря сама трябва да избира. Щастливата девойка така и сторила.

Невестулката чула, че ще бъде наказана, и побягнала. Тичала, тичала и все тичала. И днес тя спира, ослушва се и трепери, сякаш Злочестият дух още я преследва.

Край