Алън А. Макфарлън
Заекът нестинар (крики)

Разказвачите на племето крики разказват не една легенда за Заека шегобиец и вълшебник. В някои от тях неговите приключения и лудории напомнят на слушателите за Гарвана магьосник на индианците от Северозападния бряг на Тихия океан. В тази приказка Заекът търси огъня също като Гарвана в едно от неговите приключения.

Заекът, разбира се, бил един от първите на площада в деня, когато Небесните люде празнували големия фестивал на зеленото зърно. По време на танца те подновявали огъня, който блещукал между свещените главни. Мястото за танци било единственото място, където вождовете и жреците разрешавали да се пали огън. Първите хора нямали огън, а много им се искало да имат, макар че не им било позволено.

Заекът вярвал, че хората хичити на всяка цена трябва да получат благословения огън. В деня на всеобщия танц той мислил дълго и упорито. Накарал приятелите си да намажат главата му с борова смола, докато всеки косъм щръкне право към небето. Хората решили, че прическата му е прекрасна, и накарали водача на церемонията да посочи Заека като хороводец. Вождът и останалите хора и преди били виждали Заека да скача и танцува и не познавали друг да влага толкова много движение и бодрост в специфичните танцови стъпки.

Когато го направили хороводец, Заекът лукаво се усмихнал не само защото бил самохвалко по природа, но и поради една особена причина, само при мисълта за която цялата му смелост изчезвала.

Носейки дърва и треви, които да хвърлят в огъня, танцьорите следвали подскачащия Заек в четирите посоки, сочени от главните в огъня. Никога досега хората не го били виждали да танцува така умело и майсторски. Докато водел кръга от танцьори около догарящия огън, той рипал високо във въздуха и се покланял до земята.

На четвъртата обиколка танцьорите видели, че Заекът се готви да хвърли тютюн в огъня. Танцьорите знаели, че с това огънят отново ще лумне, а Небесните хора ще останат доволни още веднъж да заиграят нови, живи пламъци. Нестихващият огън наистина се извисил много по-високо, отколкото хората го били виждали дотогава. А това станало, защото Заекът нарочно скочил с насмолените си косми в пламъците, което още повече ги усилило. И преди жреците и вождовете да успеят да го спрат или хванат, той рипнал от просторния площад и побягнал към близките гори.

Разгневените жреци направили една силна магия и довели пороен дъжд, който траял четири дена и четири нощи и намокрил всички хора. Заекът обаче се залостил в една голяма хралупа, където си напалил хубав огън. Когато слънцето отново изгряло, той изкарал навън една горяща главня. Жреците и този път докарали силен дъжд. Някои хора му помагали със своите мисли, макар да се страхували да вземат нещо, което жреците и вождовете не разрешавали.

Така Заекът се опитал да пали огън и да го раздава на първите хора. Нямало да може да стори това, ако първите хора не успявали бързо да запалят сухи клонки от огньовете. Дъждовете постоянно гасели почти всички негови огньове и поради това първите хора навярно никога не биха имали огън. Не след дълго обаче толкова много хора имали вече огън, че все се намирал някой, който да услужи с огън на онзи, чийто огън бил изгаснал.

Накрая жреците признали, че Заекът ги е победил, и се отказали да правят дъжд, за да гасят множеството огньове. И така всеки получил правото да има благословения огън, а първите хора признали Заека за герой, който е донесъл огъня на племето хичити.