Уолт Уитман
Единствен час на лудост и на радост

Единствен час на лудост и на радост!

        О, бесноват! Не ме ограничавай!

(Какво е туй, което тъй във бури ме освобождава?

        Що означават моите възгласи

        посред светкавици и бесни ветрове?)

 

Да пиеш мистичния делирий по-дълбоко от когото да било!

О, диви, нежни болки! Завещавам ви ги, челяд моя,

описвам ги за вас — причини има — о, невести и женихи!

 

О, на теб да съм представен, който и да си,

        на мен да си представен ти и на света напук!

О, да се завърнем в рая! О, женствена, изпълнена със свян!

О, ти до мен да се притиснеш, да положа върху теб уста —

        за първи път — устата на огрешен човек.

 

О, загадката, три пъти вързаният възел,

        дълбоката и тъмна яма цялостно разкрита, осветена!

О, да бързаш там, където е просторно

        и въздухът най-сетне е достатъчен!

Да си свободен от предишни връзки и условности,

        аз от моите, както ти — от твоите!

И да намериш новото неподозирано безгрижие

        сред най-доброто на Природата!

Да махнеш сложената длан върху устата си!

Да имаш чувството, че днес или когато да било

        ти си достатъчен за себе си, какъвто си!

 

О, нещо неизпитано! О, нещо в транс!

Да си избягал истински от чужди котви и задръжки!

Свободно да се движиш! Свободно да обичаш!

        Да имаш безразсъдни и опасни пориви!

С предизвикателства, с насмешка да ухажваш разрушението!

Да се възкачваш, да отлиташ в небесата

        на страстта, за мен предназначени!

Да се въздигаш там с опиянения ми дух!

Да се погубиш, ако трябва, тъй да бъде!

Да храниш туй, което ти остава от живота,

        с единствен час на пълнота на чувствата, на свобода!

С единствен кратък час на лудости и радост!