Златко Теохаров
За Алфред Шьопф

Алфред Шьопф е професор по философия в университета в град Вюрцбург (Германия), обучаващ и супервизиращ психоаналитик в Института по психоанализа и аналитична психотерапия (Вюрцбург). Член е на Германското друженство по психотерапия (DGPT). Той се занимава с теми, предимно от областта на практическата философия (проблемът за разбирането, комуникацията и т.н.) и основанията на психологията. Неговата „раздвоеност“ между философия и психоанализа надхвърля простото поставяне в един контекст на две, изглеждащи на пръв поглед, необединими гледни точки — че ние стигаме до себепознание или в терапевтичния разговор между аналитик и анализант (тази на психоанализата), или в процеса на себерефлексия на нашето знание (тази на философията). Неговите усилия са насочени в търсенето и питането за философските предпоставки на психоанализата и психоаналитичните елементи във философията. Дали и доколко несъзнаваният душевен живот може да стане изобщо предмет на науката, каква е спецификата на връзката между теория и практика в психоанализата, между научното изследване и терапевтичното действие? И още: не е ли неосъществима мечтата на философията за адекватната самодостъпност на съзнанието? Дали то е „господар в собствения си дом“ (Фройд), или в съзнателното преживяване не участват и душевни състояния, които ни карат да застанем в едно много по-индиректно и пречупено отношение към нас самите? И да извървим пътя към познание, самоопределение и комуникация, само като свързваме съзнавания и несъзнавания смисъл.

Плод на тези изследователски търсения са многобройните му публикации, съставителство на сборници (напр. „Речник по етика“, „Агресия и насилие“), както и книгите му „Истина и знание“ (1965), „Августин“ (1970), „Фройд“ (1982), „Несъзнаваната комуникация“ (2000) и „Завръщане на отмъщението. Една херменевтика на властта“ (2005). Текстът, който предлагаме, е от сборника „фантазията като антропологически проблем“ (Phantasie als anthropologisches Problem. Konigshausen & Neumann, Wurzburg 1981, S. 125 — 147), на който Алфред Шьопф също е съставител.