Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Година
- ???? (Обществено достояние)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Приказки край огнището
Българска. Първо издание
ИК „Ивета“, София, 1995
История
- — Добавяне
Едно време лисицата, мечката, вълкът и къртицата станали побратими и все заедно ходели и работели. По едно време лисицата се омъжила за котарака. Отишла при приятелите си и им се похвалила:
— Е, побратими, аз вече не ще ви следвам, защото се омъжих за котарака. А той е такъв горделивец, че не ще ме пуска да идвам повече при вас.
Те я заразпитвали кой е, какъв е мъжа й. Тя не се уморила да го хвали, че бил снажен, че бил строен и смел. Мечката, вълкът и къртицата замолили лисицата да им дойде на гости с мъжа си. Тя приела и попитала на кое място да им гостуват, по кое време и кой ден. Те й казали:
— Е-е, под онова дърво в долината. Елате утре заранта. Ние ще ви приготвим угощение и ще ви чакаме. Непременно да дойдете!
— Е добре, щом толкоз ни молите — рекла лисицата. — Ще дойдем!
Лисицата отишла при котарака и му казала, че мечката, вълкът и катерицата ги канят на гости. Котаракът много се зарадвал. На сутринта тръгнали. Вървяла лисицата, а котаракът след нея, около нея, в страни… По едно време той зърнал нещо да лази в тревата и скочил да го хване. Видяла го отдалече мечката и рекла на вълка:
— Да видиш, побратиме, какъв е напет мъжът на Кума Лиса! Той ще ни издави като дойде. Ами я по-добре да се скрием, та като дойдат тук, да видим какво ще прави.
И се скрили. Мечката се покачила на дървото, къртицата се закопала дълбоко в земята и само главата й се виждала, а вълкът се свил в едни камънаци наблизо. Когато лисицата и котаракът дошли, побратимите затреперили от страх.
Лисицата видяла един удавен кон и много се зарадвала, защото била гладна. Готвела се хубавичко да си похапне. Котаракът, вирнал опашка нагоре, с вдигната глава, обикалял около лисицата, която ръфала коня.
В това време къртицата, която била на близо и от страх не смеела да мръдне, си рекла:
— Защо не се скрих и аз по-далеко, като мечката и вълка? Ами ако котаракът ме забележи? Ще скочи и ще ме изяде!
Докато си мислела така, една муха кацнала на носа й и тя се размърдала. Котаракът видял това, помислил, че е мишка и скочил да я хване. От страх къртицата изскочила от дупката.
Котаракът се уплашил и изръмжал. Той се качил на съседното дърво, където била мечката. Тя се разтреперила от страх и буф! — паднала от дървото. Уплашен котаракът побягнал към камънаците. Лисицата, като видяла това чудо, и тя хукнала след него.
Вълкът, който се скрил в камънаците, видял всичко това, разтреперил се от страх и си рекъл:
— Леле Божичко, сега загинах! Виж какъв кръвопиец е този котарак! Скочи и разкъса къртицата, върна се след това при мечката и нея удави, а сега тичат заедно с лисицата и мене да разкъсат! — Плюл си на петите, побягнал и не се върнал вече, та до ден-днешен.