Ангел Каралийчев
Ловецът и животните

Един млад ловец излязъл на лов. От шумака изскочила лисица. Ловецът дигнал пушката да я убие.

— Стой! — викнала лисицата. — Не ме убивай! Ще ти служа, додето съм жива!

Лисицата се укротила. Ловецът я хванал и си я отнесъл у дома. На другия ден пак излязъл на лов. Срещнал вълка. Дигнал пушката да го убие.

— Аууу, не ме убивай! Ще ти служа вярно, додето съм жив!

Ловецът снел пушката. Вълкът се доближил до него като кротко куче. Той го вързал и си го отвел.

На третия ден ловецът се качил на една висока скала. Мислел там да найде диви кози. Над него се извил голям орел. Ловецът дигнал пушката да убие и него.

— Га-ка, стой, не ме убивай! Га-ка-га, ще ти стана най-верен служител.

Орелът се спуснал от висинето и кацнал на рамото му като кротко пиленце. Ловецът извадил от чантата си две-три дребни животни, нахранил го и си го отнесъл.

На четвъртия ден човекът излязъл на лов в гората. Тъкмо нагазил в гъсталака и една мечка ревнала срещу него. Той дигнал пушката.

— Оаъа, оаъа, не ме убивай! Ще ти служа и добро ще ти правя!

Ловецът не гръмнал. Смъкнал пушката. Мечката отишла при него и почнала да му се умилква. Той си тръгнал и тя тръгнала след него. Отвел я вкъщи при другите животни.

На петия ден ловецът тръгнал из пущинака. На един припек бил легнал голям лъв. Ловецът се прицелил. Животното ревнало с цялата си сила:

— Стой! Не ме убивай! Ще ти бъда покорен роб. Силен съм и ще ти бъда полезен!

Ловецът го оставил жив. Лъвът приближил към него и рекъл:

— Качи се на гърба ми!

Човекът преметнал през рамо пушката си и го яхнал като кон. Така си отишъл у дома.

Там животните заживели братски. Чистели хижата, носели вода, събирали дърва и готвели. Ловецът донасял храна от гората. Понякога и те ходели с него да му помагат.

Веднъж човекът отишъл сам на лов. Животните останали в готварницата. Лисицата готвела, вълкът и мечката режели месото, лъвът пренасял дърва и вода, а орелът вършел това-онова. Лисицата, като държала лъжицата, се изкачила на един стол, сбрала дружината около себе си и им произнесла такава реч:

— Побратими, нашият господар е много добър към нас. Това всички сте го изпитали. Навремето той можеше да ни избие. Сега някой големец щеше да постила кожите ни в стаята си или щяха да ги носят около шиите си богаташките жени. Ама той не го направи. Чу молбите ни, смили се над нас и ни подари живота. Прибра ни в хижата си. Ние стоим на топло, а той ходи в гората по дъжд и вятър да ни храни. Никога не ни е накарал на някаква тежка работа, нито ни е казал лоша или обидна дума. Ние за тая добрина трябва да му се отплатим.

— Кумичке, да живееш за хубавите думи! Съгласни сме с тебе! — викнали в един глас всички животни.

— Добре. И аз ви благодаря за съгласието. Тогава кажете: какво добро да му направим? Трябва да е такова добро, та винаги да ни помни.

Кумица Лиса клекнала на стола и зачакала, а приятелите й се навели и се замислили. След малко орелът вдигнал глава.

— Га-ка, га-ка, да му купим хубава пушка, та куршумът да бие до облаците. И той ще е доволен, и по-добре ще ни храни.

— Ама че го измисли! — рекла на подбив мечката. — Той и без това си ни храни добре. И пушката му е хубава. Ако поискаше, и тебе можеше да те смъкне от облаците.

Лисицата кимнала и се съгласила с мечката. Животните пак се навели и се замислили. След малко се дигнал вълкът:

— Да ви кажа, най-хубаво е да му съберем в гората диви овце, диви свине, диви сърни, диви говеда и да го направим богат. Хем ние ще ядем от тях, хем той няма да се мъчи и да скита в гората всеки ден.

— Много познаваш господаря! — викнал орелът. — Той обича да ходи из гората. Драго му е, когато нарами пушката и тръгне в горската шума и по зеленото поле.

Лисицата се съгласила с думите на орела. Всички навели отново глави. След малко ревнала мечката:

— Слушайте! Няма по-добро нещо от многото имот, за да си осигури старините човек. Ние можем да завладеем цялата гора и полето около нея.

— Тая земя и без това не е населена и нашият господар си ходи в нея сам-самичък, като че си е негова — рекъл вълкът.

— Тогава слушайте аз да ви кажа! — ревнал лъвът. — Хижата на нашия господар е много малка. Човек влезе ли в малка хижа, и той се усеща малък; влезе ли в голяма, усеща се, като да е голям. Ние можем да направим на нашия господар палат, та да се усеща като цар.

— Не ви стига умът, приятели! — укорила ги лисицата. — За такава работа мене питайте. Господарят е сам, трябва да го оженим. Това ще му бъде най-голямото добро и за това ще ни е най-благодарен.

— Да ни живееш, кумичке, ум да ни даваш — едногласно одобрили животните.

— Сега помислете коя ще е момата — рекла лисицата. — Ама тя трябва да е най-хубавата в целия свят.

— Тая работа оставете на мене! Аз като ходех вчера, видях такава мома, каквато няма никъде! Лесно ще я открадна.

Така се наговорили животните. Нямали търпение да дочакат господаря и още същата вечер се пръснали кой където види — да вършат работа.

Ловецът се прибрал надвечер. Потърсил животните, ама не можал да ги намери. Видял яденето на огъня изгоряло. Помислил си, че приятелите му са се разбунтували и са избягали. Станало му мъчно. Взел пушката и хванал гората.

На сутринта лъвът довел много лъвове. Заловили се и до обед направили голям дворец. Подир пладне направили кошери, хамбари, плевници и други сгради.

Вълкът събрал другарите си, заобиколил гората и колкото овце имало, кози, свине, говеда и сърни, подбрали, та ги вкарали в чифлика на господаря.

Мечката събрала дружките си, та изпоплашили и изгонили от гората и из околното поле всичките зверове.

Орелът се губил някъде и донесъл хубава лъскава пушка. После литнал с един приятел, та откраднали и донесли хубавата мома.

А лисицата само се връцкала ту в чифлика, ту в двореца и нареждала кое как да бъде.

Минал денят. Слънцето залязло, а господарят не се връщал. Животните почнали да се тревожат.

— Да не му се е случило нещо? — рекла лисицата. — Той винаги се връща надвечер, а сега го няма! Я, орльо, литни, та разгледай дали не ще го видиш някъде!

Орелът литнал. Изгубил се из ширинето. След малко се върнал и казал, че господарят бил седнал на самия край на най-високата скала и бил нещо много замислен.

— Глупчо, защо не му се обади? Нему е домъчняло, че живее сам, без жена и челяд. Ако се хвърли от скалата, да му мислиш! — заканила се лисицата.

Всички животни се спуснали бързо към скалата. Ловецът се изправил да се хвърли в пропастта. Орелът го хванал за яката и го задържал. Пристигнали и другите животни и го попитали:

— Господарю, какво беше решил да направиш?

— Какво да сторя? Потърсих ви, а вас ви няма. Помислих си, че сте ме оставили. Стана ми мъчно. Отчаях се и… друго какво да сторя…

— Ех, знаеш ли ние какво сме ти приготвили през това време?…

— Какво?

— А, сега няма да ти кажем. Когато отидеш, сам ще видиш.

Яхнал господарят лъва и си тръгнал. Като стигнал, човекът се зачудил. Не можал да познае мястото, където живял толкова години. Пред двореца го посрещнала момата. Животните казали на господаря, че са му я довели за жена. Човекът се зарадвал и попитал момата дали е съгласна. Тя се съгласила. На другия ден направили сватбата. Ловецът заживял в двореца като цар.

Момата била щерка на царя в оная държава. Той тръгнал да търси щерката си. Врекъл се да даде голямо богатство на онзи, който я найде. Една баба обещала да издири момата. Царят й дал пари и кола. Тя кръстосала навсякъде царството. Стигнала и до двореца на ловеца. Надзърнала оттука, надзърнала оттам и видяла царската щерка в една стая при животните. Ловецът бил на лов. Бабата се скрила, почнала да реве като бик:

— Муууу, мууу…

Лъвът изскочил и отишъл да търси бика. Мечката хукнала да го пресрещне. Бабата обиколила от другата страна и захванала да писука като пиле:

— Пию-пию, пию-пию…

Лисицата рипнала да найде пилето. Орелът след нея — да я пресрещне. Бабата се скрила на трето място и захванала да блее като агне:

— Беее, бееее!

Вълкът се хвърлил през прозореца и хукнал към гората да найде агнето. Бабата влязла, грабнала царската щерка, качила я на колата и избягала. Когато се върнали, животните не я намерили.

Лисицата се качила на стола и събрала приятелите около себе си:

— Кажете сега: какво да правим? Мислете по-бърже, додето господарят не е дошъл!

— Вие помислете, а аз ще ида да я потърся — рекъл орелът. След малко се върнал и им казал, че една баба е затворила момата в кола и я кара към къщи.

— Скоро намери другар да я откраднеш! — заповядала лисицата.

Докато орелът намери другар, докато иде, бабата предала дъщерята на царя и му казала къде я намерила. Царят затворил щерка си в една стая. Орелът се върнал и казал на животните, че не може да открадне булката на господаря, защото е затворена. Лисицата се замислила и рекла:

— Скоро да сбереш всички орли, кажи им да се сбият над царския дворец, а ти се скрий с един приятел. Господарката ще погледне през прозореца да види орлите, а вие я грабнете и пак я донесете.

Орелът изпълнил заповедта на лисицата. Събрал побратимите си. Те се сбили над царския дворец. Господарката отворила прозореца и се надвесила да види какво правят орлите. Скритите орли се спуснали и я отнесли в двореца на ловеца.

Царят, нали знаел къде е дъщеря му, веднага пратил много войска да накаже грабителя и да доведе щерката му.

След тревогите лисицата я заболяла глава и излязла да се поразходи. Видяла един старец, който събирал дърва и ги товарел на магаре.

— Ей, защо крадеш от гората на господаря? Сега ще извикам кумеца да те разкъса!

— Недей, писана кумичке! Не е бог знае колко един товар дръвца, а пък аз ще ти кажа нещо много важно.

— Какво ще ми кажеш?

— Отдолу иде много войска. Разправят, че е тръгнала при вашия господар.

Лисицата се втурнала и обадила на другите животни.

— Скоро — рекла, — гответе се, иде войска, тя ще погуби и нас, и господаря! Ти, орльо, сбирай орлите! Ти, лъвчо — лъвовете! Ти, мецо — мечките! Ти, вълчо — вълците, да нападнем войската! Аз ще ви командвам. Бегом марш!

Животните изпълнили заповедта. Лисицата ги повела. Издебнала, когато неприятелската войска седнала на обяд, заповядала на орлите да грабнат и да отнесат пушките, а на другата си войска — да напада. Почнал се страшен бой. От неприятелската войска не останал жив човек.

Царят видял, че зет му е много силен и му съобщил да дойде при него, за да му отстъпи царството. Ловецът повел животните и жена си и отишъл при тъста си. Той наистина му отстъпил престола. Ловецът станал цар. Когато решавал да направи нещо, винаги се съветвал с животните, а особено с лисицата — и царството му напредвало.