Чони Чонев
Поетът и космозаврите

Разумът е даден на човека, за да живее разумно, а не само да вижда, че живее неразумно.

В. Г. Белински

Понякога се чудя дали нашата земя не е адът на някоя друга планета.

С. Т. Лец

Всичко, което е неразбираемо, не значи, че не съществува.

Паскал

Заглавието на тази книга е подвеждащо. В нея няма нито едно петолиние и думите й не са подредени в правилни редички, а в задъхан словопад, какъвто беше и живота на автора им.

Двамата имахме различни гледни точки, принадлежахме към различни естетически школи, но ходехме в едни и същи кръжоци, участвахме в общи четения и дълго спорехме за всеки стих от нашата и чуждата поезия.

Аз вече бях издал две стихосбирки, в една от които имаше и посветено на него стихотворение. Той беше пълен с идеи и незавършил с едната се завихряше в нова — пишеше, рисуваше, правеше красиви неща от кост, камък и дърво. Беше артист по душа и всичко му идваше отръки, но не му стигаше търпение да се задълбае само в една област и в нея да намери своето призвание. После у Георги Пенков надделя художника, той откри 27 самостоятелни изложби в Бургас и Варна, в София и Велико Търново, в Созопол и къде ли още не, разпръсна огромен брой картини по целия свят от Великобритания до Австралия и от САЩ до Япония, а накрая емигрира в Испания, където откри още две свои изложби.

Самата „Космическа рапсодия“ е написана през далечната 1982 г. Имах възможност да бъда сред първите й читатели и да изкажа мнението си за нея. Да се напише роман в стихове, както Георги нарича поемата си, и да се издаде книга с такъв характер от непознат автор по това време беше немислимо. Едни се дразнеха от нестандартната мисъл на поета, други от измислените от него думи, трети от отсъствието на „светла перспектива“ за бъдещето на човечеството. Останалите просто му връщаха ръкописа с мнение, че подобна книга би могла да бъде издадена, но… след 20 години, предлагаха му немислими условия за издаване или просто крадяха идеите му и наричаха своите картини с имената на неговите звездни купове, мъглявини, галактики, комети и планети, така както той беше наименувал главите на своя роман. Беше време, когато за НЛО не се говореше, когато на звездолетите се рисуваха червени петолъчки, когато на Марс още не беше открита вода, а светът живееше единствено по Дарвин и поелите неговия път следовници. Малцина се опитваха да обхванат необхватното, да намерят светлинката в мрака и да живеят като него между двете еднакво необясними пространства, между първоначалното и безвъзвратното. Което, разбира се, съвсем не беше лесно: поетите не обичаха космозаврите, а космозаврите ненавиждаха поетите.

А междувременно Георги Пенков събра и в годините на прохождащия самиздат отпечата две стихосбирки — „Пришълците“ (1993) и „Тъжна палитра“ (1996 г.), заглавията на които сами говорят за съдържанието им. Наскоро и двете книги бяха преиздадени повторно, но с подобрена графика и полиграфично оформление. „Космическа рапсодия“ се печата за пръв път, но докато чакаше реда си вече е преведена на английски.

Убеден съм, че тази нетрадиционно написана книга, ще възбуди любопитството ви, ще ви увлече и накара да я прочетете на един дъх, както беше и написана. И дори да не се съгласите изцяло с подхода и разработката на темата от нейния автор, ще ви накара да се замислите на извечните въпроси, които тя поставя. Георги Пенков умее да спори със себе си и останалите, да търси загадки и да ги решава, да провокира нашето съзнание. Щастлив съм, че го познавах, че беше и остана мой приятел!