Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
冬きたりなば / Fuyukitarinaba, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране
kpuc85 (2013 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
Ripcho (2014 г.)

Публикувано в списание „Наука и техника“, брой 32/1980 г.

История

  1. — Добавяне

Корпусът на ракетата пронизваше като игла студеното, черно космическо пространство. Ракета с изящни линии и обтекаеми форми, носеща се като риба във водите на бързей… подобна на пантера, изпънала се в стремителен скок… приличаща на остро наточена кама…

Формата й наистина е съвършена! Но рисунките по корпуса й… Цялото тяло на ракетата е разрисувано с реклами. Върху носовата й част е нарисувана бутилка с ярък етикет: пийте разхладителни напитки! До нея — усмихваща се красавица с начервени устни и гримирани очи: ползувайте козметични средства! Опашката гордо носи приличащата на герб емблема на една електротехническа компания. А между тях пъстреят други реклами — на оптически прибори, готово облекло и хранителни продукти.

Не, рекламите никак не са лоши и са направени твърде добре. Дори много добре, ако разглеждаме всяка поотделно. Ала заедно… Трудно е да се схване какво е това в действителност — космически кораб или рекламна колона от някакъв панаир. Фосфоресциращи бои и мигащи луминисцентни надписи, които се опитват да разгонят мрака…

— Как функционира осветителната система? — попита командирът на кораба, професор Ен, своя асистент, който беше едновременно навигатор и пилот.

— Отлично, всичко е наред… Но професоре, не мислех, че така ще изрисуват ракетата ни.

— А какво можех да направя?

Професор Ен горчиво се усмихна. Той беше основоположник на една оригинална теория за високите скорости и прилагането й на практика доведе до създаването на тази ракета. Но работата над проекта й погълна всичките му налични средства. Направи дългове. И за построяването на космическия кораб пари не останаха. Не е трудно да си представите разочарованията, които бе преживял.

Разбира се, той можеше да продаде проекта и всички разходи не само щяха да бъдат възстановени, но щеше да има доста добра печалба. Ала продавайки своя проект, професорът трябваше да се сбогува с мечтите си — едва ли би бил в състояние да използува ракетата за своите изследователски цели. За това и дума не можеше да става — да се откаже след такъв дългогодишен и непосилен труд! Накрая му хрумна добрата идея да обиколи много фирми и да направи едно и също предложение:

— Искате ли да се запознаете с моя проект? Изобретих космически кораб, който може да се движи с огромна скорост в пространството. Да, да, на съвършено нов принцип. Какво? Смятате, че сме открили вече достатъчно планети? Но всичко досега представлява детска игра в сравнение с това начинание! Моята ракета ще проникне много по-далече! Готов съм да рекламирам и да продавам продукцията на вашата фирма… но не си въобразявайте, че съм заинтересован само от вашата компания. Много търговски кантори веднага приеха предложението ми. И как няма да го приемат, като открива пред тях такива възможности…

Успехът беше изключителен. Дори очакванията на професора бяха надминати. Към него потекоха огромни средства. Ракетата стана реалност и сега лети в космоса. За сметка на това се наложи да покрият целия й корпус с реклами, а повечето от отсеците да напълнят със стоки. Професорът можа да вземе със себе си само своя асистент. За други нямаше място.

— Виждам планета! Виждам планета! В системата на Червената звезда! — с прекъсващ от вълнение глас съобщи асистентът.

Професорът поиска пълна характеристика на планетата.

— Включвам прякото наблюдение… Уредите показват, че атмосферата й наподобява тази на Земята… Пейзажът също… Планетата е населена!…

— Определете равнището на цивилизация на местното население!

— Сега… По-ниско е от нашето…

— Е, слава богу! Добре щяхме да изглеждаме, ако бяхме попаднали на планета с развита цивилизация! Жителите й биха умрели от смях, като видят стоките ни… Насочете кораба към планетата!

След като направи всички необходими разпореждания, професорът натисна един бутон върху пулта за управление. Всички реклами засветиха още по-силно. Професор Ен беше честен човек! Той беше поел задължения към фирмите и възнамеряваше най-добросъвестно да ги изпълни.

Ракетата се приближаваше към планетата, забавяйки своята скорост и след няколко обиколки навлезе в атмосферата и кацна върху една голяма поляна. В далечината се виждаше някакво малко селище. Професорът натисна друг бутон и от мощните високоговорители зазвуча рекламна песничка. Нейната безгрижна и весела мелодия се понесе над непознатата планета.

Годишното време тук наподобяваше есента на Земята. Пожълтелите листа тихо се ронеха от дърветата. Като наблюдаваше този чужд, но толкова познат пейзаж, професорът промърмори:

— Как да съберем местните жители?

— Не се тревожете, професоре. Ето те сами идват насам. Вижте! — сочеше с ръка асистентът в посока към селището. — Изглеждат добронамерени!…

Наистина, населението бе миролюбиво. Всички бяха без оръжие и съвсем не приличаха на диваци. Върху лицата им се виждаха приветливи усмивки.

Професорът ги наблюдаваше още известно време и като се убеди, че не ги заплашва опасност, излязоха с асистента от ракетата. Двамата разиграха своеобразна пантомима, в която с жестове и мимика се опитаха да обяснят на аборигените, че пристигат от друга слънчева система.

— И така… — завърши своеобразната си реч професорът, — ние искаме да установим между нас дружба завинаги. Разбирате ли? Приятелство! Завинаги!

Аборигените закимаха в съгласие и на свой ред обясниха:

— Ние много се радваме. Току що приключихме с прибирането на реколтата и ви каним да отпразнуваме това.

Професорът и асистентът се спогледаха и в погледите им се четеше радостта от успеха. Те разбраха причината за веселото настроение на аборигените: прибрана е реколтата! Тъкмо това беше нужно за търговията! Беше им провървяло. Ако бяха долетели половин месец по-рано — всичко би било напразно. Кой ще се занимава с гости в работно време?

— Много добре! Прекрасно! — възбудено проговори професорът и тутакси пристъпи към търговски преговори: — Господа, не мислете, че сме пристигнали с празни ръце. Докарали сме богат асортимент първокачествени стоки. Отрано бяхме предвидили, че ще се срещнем тук с приятели, а да бъдем полезни на приятелите си е основният закон на нашата Земя. Надявам се, че стоките ни ще ви харесат и ние ще установим с вас търговски отношения. Разбирате ли? Дългосрочни търговски отношения.

Професорът нареди на асистента да разтвори люковете на ракетата и покани всички вътре на своеобразна изложба.

Какъв разкош! Дрехите са качествени и красиви. Кухненските предмети са незаменими в домашния бит. Хранителните продукти са с висока калоричност и отлични вкусови качества. Разбира се, не липсваха и стоки, които отдавна не са на мода и вече не се купуват на Земята поради затрупването на пазарите с тях, но жителите на планетата гледаха на всичко това като на приказни скъпоценности.

— Е, как са според вас? Харесват ли ви?

Професорът важно се разхождаше напред-назад и неуморно хвалеше своите стоки. Той вече не се съмняваше в успеха на своето предприятие. Но реакцията на аборигените бе съвсем неочаквана.

Като махаха с ръце и клатеха глави, те обясниха, че от нищо не се нуждаят. Професорът и асистентът бяха напълно объркани. Какво става всъщност? Личи, че жителите на планетата силно желаят да притежават тези вещи… а защо не купуват нищо? Това трябва да се изясни.

— Какво се чудите?! Не се съмнявайте, за качеството съм готов да дам всякакви гаранции!

— Ние бихме искали да купим много неща, ала сега не можем… Ще трябва да изчакаме следващата година…

— Да чакате до идната година ли? Но приятели, каква е разликата дали сега ще купите, или след година? Защо да протакаме?

— На нашата планета скоро започва зимата. А през зимата всичко това не ни е нужно. Когато настъпи пролетта, вече е друг въпрос.

Но професорът не беше толкова глупав, за да се обърка от подобни доводи. Той започна разгорещено да ги убеждава:

— Казвате, че скоро ще започне зимата? Отлично! Тук имаме толкова много зимни стоки… Ето например електрическо одеяло с атомна батерийка. Работи без грешка. Винаги ще ви е топло. А козметичните средства? Някои от тях са незаменими при много ниски температури. Ето вижте!

Но аборигените отново размахаха ръце и закимаха отрицателно.

— Когато на нашата планета настъпва зимата, всички ние потъваме в летаргичен сън. Ето защо през този период не се нуждаем от нищо.

— Такава ли била работата?! Странно! Ние нямаме такива навици на Земята… Извинете ме, но въобще не помислих за подобна възможност. Въпреки че… какво ви пречи да купите всичко това предварително? Какво ще кажете? Нали ще бъде много приятно, когато се събудите да намерите всичко необходимо и за нищо да не се грижите.

— С удоволствие, но подготвяйки се за зимата, прибрахме целия урожай в складовете. А за да ви платим, ще трябва да ги отваряме и вадим от тях, което представлява за нас непосилен труд.

Професорът кимна с разбиране и се посъветва с асистента си:

— Е, какво да правим? Струва ми се, че хората тук са честни и порядъчни.

— Да, мисля, че можем да им имаме доверие — потвърди асистентът.

— И аз така мисля. Това е планета с голямо бъдеще. Втора подобна едва ли ще открием! Пък и няма да отнесем всичко обратно на Земята, я! Такъв куп стоки! Добре. Нека платят през пролетта. Нали не могат да ни избягат с цялата планета!

— Прав сте, професоре. Народецът тук е симпатичен. И съвсем не е войнствен. А и цивилизацията им не е на такова равнище, че за кратък период да могат да започнат унищожителна война и да се изтребят взаимно…

Професор Ен направи на аборигените следното предложение:

— Господа, ние ви вярваме — важно произнесе той, като се наслаждаваше на собственото си великодушие. — Затова решихме да ви предадем стоките сега, а вие ще платите по-късно. Ние ще почакаме. На пролет ще долетим отново при вас и тогава ще платите дълга си с продуктите на вашата планета.

— Благодарим! Това е наистина прекрасно! На следващата година, когато настъпи пролетта, ние ще платим за всичко! Не се съмнявайте!

Как само се зарадваха! Тези открити и честни сърца не са способни да лъжат! Разлагащото влияние на високоразвитите цивилизации още не се е докоснало до тях. Фирмите ще останат доволни. Професорът разтвори всички отсеци на ракетата и предаде стоките на аборигените.

Щастливите аборигени радостно махаха с ръце. Прозвучаха прощални възгласи. Асистентът затвори люковете, натисна няколко бутона върху пулта за управление и облекчената от товара си ракета излетя.

Професорът за последен път погледна през илюминаторите гостоприемната планета.

— Какъв прекрасен народ! Приятно ще бъде да се срещнем през пролетта… Да, изчислете периода на въртене на планетата, за да не пътуваме напразно. Ще бъде неприятно, ако пристигнем, а зимният им сън все още да продължава…

— Веднага ще го направя — отговори асистентът и потъна в изчисления. Те му отнеха сравнително много време.

— Какво става? Защо не докладвате? Да не би да имате затруднения?

— Да, но как да ви обясня… В тях няма нищо сложно, но и нищо приятно… Трябваше да направим тези изчисления още преди да кацнем на планетата.

— Какъв е проблемът?

— Орбитата на тази планета образува много продълговата елипса. Подобно на планетите в нашата Галактика тя сега се отдалечава от своето слънце и скоро ще бъде обгърната от космическия мрак и студ.

— Вие искате да кажете, че зимата е продължителна?

— Да, така показват изчисленията…

— А колко време ще бъде необходимо, за да се приближи планетата отново към слънцето и на нея да настъпи пролетта?

— Хм… изчислено по нашето земно време — около пет хиляди години…

Край