Мързеливият Джек

Имало едно време едно момче, което се казвало Джек и то живеело заедно с майка си. Били много бедни и жената трябвало да плете, за да преживяват. Джек бил толкова мързелив, че не искал нищо да прави — само се припичал на слънце, когато било горещо, или се излежавал до огнището през зимата. Затова го наричали Мързеливият Джек. Майка му не можела да го накара да свърши нищо и затова един ден му казала, че ако не започне да си изкарва хляба с труд, ще го изгони от къщи, за да се оправя сам в живота, както може.

Това стреснало Джек и той излязъл да си търси работа. Успял да се цани за следващия ден при един съседен фермер за едно пени. Но тъй като дотогава той нямал никакви пари, чак когато се върнал след работа в къщи разбрал, че е загубил пенито, докато преминавал през потока.

— Скъпи мой — казала майка му, — трябваше да го сложиш в джоба си.

— Ще го направя следващия път — отвърнал Джек.

И така, на другия ден Джек излязъл отново и се цанил при един кравар, който му дал едно гърне с мляко за свършената работа. Джек взел гърнето и го натъпкал в големия джоб на палтото си, но докато се върнал в къщи, всичкото мляко се разсипало.

— Глупчо — казала майка му, — трябваше да го носиш на главата си.

— Ще го направя следващия път — отвърнал Джек.

На другия ден Джек се цанил отново при един фермер, който се съгласил да му се отплати за неговото чиракуване с гъста сметана. Като свършил работата, Джек взел сметаната, поставил я на главата си и тръгнал към къщи. Когато се прибрал обаче сметаната вече я нямало — една част изтекла по пътя, а друга част се напластила по косата му.

— Просто момче — казала майка му, — трябваше да я носиш много внимателно в двете си ръце.

— Ще го направя следващия път — отвърнал Джек.

На другия ден Мързеливият Джек отново излязъл и се цанил на работа при един пекар, който не му дал нищо друго, освен един голям котарак. Джек го взел и започнал да го носи много внимателно на ръце. След малко обаче котаракът така го издраскал, че момчето го изтървало и оставило да избяга.

Като се върнал в къщи, майка му казала:

— Тъпо същество, трябваше да го вържеш за врата с връв и да го теглиш след себе си по пътя.

— Ще го направя следващия път — отвърнал Джек.

На другия ден Джек се цанил на работа при един месар, който му се отплатил с една овнешка плешка. Джек вързал една връв за нея и я повлякъл след себе си в мръсотията, така че докато пристигнал в къщи, месото било вече напълно негодно. Този път майка му била много ядосана, тъй като следващия ден било неделя и тя имала намерение да приготви вкусен обяд от зеле с месо.

— Идиот такъв — казала тя на сина си, — трябваше да я носиш на рамо.

— Ще го направя следващия път — отвърнал Джек.

И така, в понеделника Мързеливият Джек излязъл отново и се цанил на работа при един говедар, който му се отплатил с едно магаре. Макар че Джек бил силен, той хвърлил много усилия, докато качи магарето на раменете си, но накрая го направил и тръгнал бавно към къщи със своята награда.

Случило се така, че по пътя към дома му трябвало да мине покрай имението на един богаташ, който живеел там със своята дъщеря — красиво, но глухонямо момиче. Тя никога дотогава не знаела що е смях и лекарите установили, че няма да проговори, докато някой не я накара да се засмее. Затова бащата дал обещание, че този мъж, който стори това, ще получи дъщеря му за жена. Случило се така, че тази млада дама гледала през прозореца, когато Джек преминавал покрай тях с магарето на раменете си. Бедното животно, ритайки с крака във въздуха, се тресяло ужасено и ревяло с пълна сила. Гледката била толкова комична, че момичето избухнало в смях и веднага оздравяло. Бащата бил толкова щастлив, че изпълнил своето обещание. Той я омъжил за Мързеливия Джек, който по този начин станал богат благородник. Те заживели в голяма къща и майката на Джек също живяла при тях много щастлива до края на живота си.