Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Niky (2011)
Разпознаване и корекция
smarfietka (2012)

Издание:

Български народни вълшебни приказки

Българска. Първо издание

ИК „Дамян Яков“, София, 1995

История

  1. — Добавяне

Някога змейовете живеели по земята сред хората. Имали криле и дълги опашки и носели дрехи от блестящи люспи, които огрявали всичко наоколо като слънцето. Ходели дори по седенките и там се задявали с момите. Когато някоя хубава мома сядала до змей, тя му казвала:

— Юначе, прибери си опашката, че да не я настъпя!

Имало ли някъде война, змейовете ставали съвсем невидими и тръгвали да се бият. На която страна помагали, тя побеждавала. Хората обаче изнамерили барута и змейовете един по един се изгубили. Тогава по света се появили и умни и хитри люде, които се биели и побеждавали не със сила, а с ум и хитрина.

Само един змей останал да обикаля земята и да ходи сред хората. Веднъж последният змей срещнал един от тези умни и хитри хора — дядо Трак, и му казал:

— Побратиме, щом си толкова юнак, можеш ли да стиснеш желязото така, че да пусне вода? Аз мога!

— Добре де! — рекъл дядо Трак. — И аз мога.

Взели едно черясло[1]. Дядо Трак казал на змея да започне пръв. Стискал змеят черяслото, стискал го, ала колкото и да бил силен, ни капка вода не капвала. Тогава дядо Трак рекъл:

— Чакай сега и аз да го стисна!

И като хванал здраво черяслото, потекла бяла вода. Змеят много се зачудил. Той не видял, че хитрият старец имал в ръката си прясно сирене и затова от желязото потекла бяла вода.

Тръгнали двамата заедно на път. Вървели, вървели и стигнали до една натежала от плод череша. Змеят почнал да си къса череши и да ги яде, а дядо Трак не можел да ги достигне и само се въртял наоколо и гледал. Змеят привел високите клони на черешата, за да може и дядо Трак да си хапне от вкусните плодове. Ала щом се наял, змеят пуснал клоните, дядо Трак литнал и се намерил от другата страна на дървото.

— Какво правиш, побратиме? — попитал змеят.

— Прескочих черешата, за да хвана заека, който побягна ей натам.

А дядо Трак бил паднал в един трънак, откъдето изскочил заек и побягнал през глава из полето. Змеят пак повярвал на хитрия старец.

Последният змей и дядо Трак си починали и отново тръгнали на път. Вървели, що вървели, стигнали до една гъста гора. Змеят бил страшно изгладнял.

— Побратиме, хайде да заградим тази гора и да изловим всичко живо! — рекъл той.

— Дадено! — съгласил се старецът.

Змеят взел да носи големи пънове и да прави ограда, а дядо Трак само запълвал с малки чуканчета дупките, които оставали между пъновете. Змеят заградил цялата гора, а хитрият дядо Трак запушил дупките.

Щом всичко било готово, змеят влязъл в гората и се хванал да лови зайци, сърни, вълци, лисици, мечки и диви кози и да ги трупа накуп. По някое време се огледал за дядо Трак, не го видял и почнал да го вика. Викал, викал и след малко чул в далечината гласа на стареца. Докато змеят кладял огън под един голям явор, дядо Трак пристигнал гордо с две малки сврачета в пазвата си:

— Виж, побратиме, аз ловя хвъркати! Не е юначество да ловиш онова, което ходи по земята, ами това, което лети! — казал човекът.

Змеят се запретнал да дере животните, а на дядо Трак рекъл:

— Ти пък иди да донесеш вода, побратиме!

Дядо Трак тръгнал за вода. Напълнил един казан, опитал се да го повдигне, но не успял. Зачудил се дядо Трак какво да стори. И решил да направи вадичка от извора надолу към огъня.

Змеят чакал, чакал, пък му додеяло и тръгнал да търси дядо Трак. Стигнал до извора и видял, че дядо Трак човърка с клечка земята, за да прекара водата до огъня.

— Помислих си, че един казан няма да стигне, и затова исках да докарам повече вода — рекъл старецът.

Змеят нарамил пълния казан и тръгнал към огъня, а дядо Трак вървял след него с ръце в джобовете.

Двамата сварили и опекли всички заловени животни и седнали да се нахранят. Змеят започнал да яде змейски, юнашки, дядото пък вземал голям къс месо и щом се заглеждал нанякъде змеят, той го хвърлял през рамо и взимал друг къс.

Заситили се змеят и дядо Трак. Започнало да се мръква и змеят поканил дядо Трак да нощува у тях.

Отишли те в къщата на змея. Змейовата майка постлала на госта да спи в пруста. Щом човекът си легнал, змеят разправил на старата змеица за своите преживявания с дядо Трак.

— Тоя човек е по юнак от мене! — рекъл й той.

— Ами що не вземеш да го убиеш, додето спи? — посъветвала го змейовата майка.

— Тъй и ще сторя — зарадвал се змеят.

Хитрият старец обаче чул целия разговор. Натрупал в постелята си камъни, покрил ги със завивката и се скрил.

През нощта змеят взел най-тежкия си боздуган и отишъл в пруста. Приближил се до постелята на дядо Трак и заудрял с все сила. Удрял, удрял, докато всички камъни станали на прах. След това рекъл на майка си:

— Майко, този човек наистина е по юнак от мен! Като го удрях, той искри изпускаше!

А дядо Трак стоял и слушал на външната врата. На сутринта змеят излязъл от стаята си и що да види — дядо Трак жив и здрав лежал в постелята си.

— Добро утро, побратиме! — казал човекът.

— Ти откъде дойде? Аз нощес нали те убих? — зачудил се змеят.

— Мене никой на този свят не може да ме убие, защото съм кален — рекъл дядо Трак.

— Като е така, хайде да калиш и моя син! — казала змейовата майка.

— Да го каля, ама ще може ли да изтърпи? — попитал дядо Трак.

— Ще изтърпя всичко, само и само да стана като тебе и никой никога да не може да ме убие!

— Добре тогава! Напълнете два големи казана с вода, сложете ги на огъня да кипне водата и ми дайте най-голямата бъчва.

Взела старата змеица два големи казана, а когато водата завряла, донесли на госта една бъчва. Той рекъл:

— Влез сега в бъчвата, побратиме!

Змеят на драго сърце влязъл. Дядо Трак запушил бъчвата с канелката и излял врялата вода и от двата казана отгоре му. Змеят взел да се гърчи и надал страшен вик, но старата змеица му рекла:

— Търпи, синко, търпи! Трябва добре да се калиш!

Дядо Трак затворил бъчвата и отгоре и казал:

— Нека стои така до вечерта и тогава ще го извадим!

И лукавият старец си отишъл. Змейовата майка чакала ли, чакала той да се върне, за да отворят бъчвата, и щом се стъмнило, не издържала и сама я отворила — и що да види — змеят станал на пихтия.

Така бил погубен и последният змей на света. Оттогава те изчезнали и нито един от тях не се е появявал сред хората. Може и да ги има някъде, но са се скрили много надалече и хората не могат нито да ги срещнат, нито да ги видят.

Бележки

[1] Дебело желязо, с което се чукат сол, пипер, жито. — Б.пр.

Край