Речи чекръче

Имало едно време един дядо. Той си имал дъщеря: когато се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел. Дядото ги събирал и ходел да ги продава, за да се прехранват.

Прочуло се момичето с хубостта и с дарбите си толкова много, че мълвата стигнала чак до ушите на царя. Той поискал да се ожени за момичето и проводил хора да го вземат и да го доведат при него. Пратениците отишли, взели момичето и го качили в царската колесница.

Сред пратените хора обаче имало една девойка, която искала да се омъжи за царя. Тя много завидяла на хубавото момиче и веднага го намразила до смърт. Вървели, що вървели и на хубавото момиче му се припило вода. Завистливата девойка му рекла:

— Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода.

Нямало какво да прави хубавото момиче и се съгласило. Завистницата извадила едното му око, скрила го в малка кутийка и му дала да пие вода.

Вървели, що вървели, стигнали до един кладенец. Хубавото момиче пак било ожадняло и поискало да пие вода. Завистливата девойка пак рекла:

— Ако ми позволиш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода.

Момичето било много жадно и пак се съгласило. Завистницата извадила и другото му око, скрила го в една кутийка и му дала вода.

Другите жени, царски пратенички, си рекли: „Защо ли му е на царя царица без очи? Как ще се покаже с нея пред хората? Хайде да я захвърлим някъде в гората.“

И като стигнали до една голяма коприва покрай сух кладенец, оставили момичето и отминали. Из пътя нагласили завистливата девойка, завели я на царя и му казали, че това е момичето, което щом се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело — маргарит капел от очите му.

Царят се венчал за завистницата. Чакал той тя да се засмее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче — и маргарит да падне от очите й. Ала тя нито се засмивала, нито заплакала, а царят все чакал, чакал.

А сиромашкото момиче било намерено от един старец, който го прибрал в къщата си. Веднъж то се засмяло за нещо и тоз час червен трендафил цъфнал от устата му. Девойката го дала на стареца и рекла:

— Дядо, иди продай този трендафил в града и викай: „Трендафил за око, трендафил за око!“ И който ти донесе око, на него да го дадеш.

Старецът взел трендафила и тръгнал да вика из града: „Трендафил за око, трендафил за око!“ Всички хора се чудели и никой не купувал трендафила. Щом стигнал до царските палати, старецът пак взел да вика. От прозореца се показала млада жена и попитала:

— Какво продаваш, дядо?

Той й отговорил:

— Трендафил за око, дъще!

А тя му рекла:

— Дай го на мене!

И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила.

Старецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало.

Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново заръчало на стареца да го продаде за другото око.

Той взел трендафила, отишъл в града и отново викнал: „Трендафил за око, трендафил за око!“, но никой не купил цветето. Минал той край царските палати и от един прозорец пак се показала млада жена и го попитала:

— Какво продаваш, дядо?

Той й отговорил:

— Трендафил за око, дъще!

А тя рекла:

— Дай го на мене!

И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и пак взела трендафила.

Старецът занесъл окото на девойката, тя го сложила на мястото му и съвсем прогледнала.

Затъгувало един ден момичето и заплакало. От очите му закапали зрънца маргарит. То заръчало на стареца да иде в града да ги продаде, за да си купят нещо за вкъщи.

Той взел маргарита, занесъл го в града и пак го продал на царицата. А тя с купените трендафили и маргарит се опитвала да измами царя.

Много пъти старецът ходил в града да продава трендафил и маргарит. Слугите донесли на царя, че жена му купува трендафилите и маргарита на дядото. Царят се усъмнил в нея и решил да разбере всичко.

Поканил девойките от цялото царство — и богати, и бедни — на седянка. Всички отишли, отишло и дядовото момиче. Насядали момите около огъня, започнали да предат и поред да пеят — кой каквато песен знаел, а царят бил там и слушал. Дошъл редът и на дядовото момиче, което седяло настрани със забулено лице и предяло. Момичето рекло:

— Аз няма да пея, а ще разкажа една приказка.

И като завъртяло чекръчето, почнало: „Речи, чекръче: Имало едно време едно момиче. Когато се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а когато заплачело, маргарит капел от очите му и…“

Така то разказало всичко. Царят изслушал приказката докрай, после повдигнал булото на момичето и бил запленен от хубостта му.

Тогава той наистина се убедил, че е намерил изгубената си невеста, и се оженил за красивата девойка.

А царицата измамница заповядал жестоко да накажат.