Огняна Иванова
За автора и книгата

„Никога не отговарям на въпроси, отнасящи се до личността ми, нито пък тълкувам произведенията си. Никога не се връщам към минали неща…“ — заявява писателят Робърт Хайнлайн независимо от интереса, проявяван към него от критиката и читателите в продължение на половин век. Наистина той има основание да не търси славата на интервютата — мястото му в енциклопедичните справочници за жанра отдавна е запазено, мнозина критици го смятат за най-влиятелния автор в съвременната американска научна фантастика, в университета на Санта Крус, щата Калифорния, старателно събират всички издания на неговите творби за нуждите на сегашни и бъдещи изследователи. А онова, което Хайнлайн има да каже, е книгите му.

Писателят е роден в малко градче в щата Мисури през 1907 г. и е отраснал заедно с трима братя и три сестри. По-късно семейството се премества в Канзас, където Хайнлайн завършва гимназия. Следва служба във флотата, уволнение поради заболяване и курсове по физика в университета на Лос Анжелос. После Хайнлайн трупа опит — сменя най-различни професии, а през 1939 г. написва и публикува първия си разказ. Продължава да пише, докато не се утвърди в жанра и научната фантастика не се превърне в негово основно занимание. За половин век Хайнлайн създава около трийсет романа и петдесетина разказа и новели.

В отделните периоди творчеството му е ценено за различни неща: за романтичния поглед към действителността, за необикновения усет какво може да се очаква от бъдещето, за богатството на фантазията и не на последно място — за жизнения хумор. Писателят е носител на множество отличия като автор фантаст: получавал е четири пъти наградата „Хюго“, а през 1975 г. е станал и първият притежател на наградата „Небюла“ за цялостно творчество. От петнайсетте му романа, създадени специално за юноши, четири са останали в златния фонд на фантастиката: „Звездният жител Джоунс“, „Гражданин на Галактиката“, „Чужденец в чужда земя“ (извънредно популярен сред университетската младеж от 60-те години) и „Звездният звяр“.

Романът „Звездният звяр“, публикуван през 1954 г., и сега, трийсет и пет години по-късно, не звучи остаряло. Причината се крие в художествените му качества; интересен сюжет, образен език, динамично действие. Налице е обаче и по-важна предпоставка за оцеляването на тази книга в непрестанната лавина от увлекателни научно фантастични произведения: хуманизмът и гражданската позиция на Хайнлайн, защитени съвсем ненатрапливо, сякаш между другото, но все пак безспорно. Покрай големите дилеми в романа има и по-дребни, като че съвсем обикновени конфликти, и тъкмо затова — засягащи всички времена: отношенията между родители и деца, в които е необходимо да се проявява еднакво уважение и от двете страни, така че решенията при съвместния живот да се вземат с равно участие, а оформящата се млада личност сама да избира бъдещето си. Това „приземяване“ привлича още по-силно вниманието на читателя.

Иначе на пръв поглед историята е само „космическа“, макар действието да се развива на Земята — става дума за контакт между различни цивилизации, за извънземни същества. Психологически обаче коренът на въпроса е чисто земен: от една страна, стоят приятелството, човечността, широкомислието и търпимостта, а от — властта и насилието, ограничеността и дискриминацията. Откакто свят светува винаги е имало разногласия между носителите на културата и прогреса и защитниците на удобните стари модели за облагодетелствуване на едни за сметки на други. Във всички времена могат да се намерят примери как мислещите по-различно, по-нетрадиционно или по-хуманно са били заклеймявани като опасни за обществото. Затова в историята на човечеството се появява митът за прикования Прометей, последван от реални явления: лов на вещици, религиозен фанатизъм, концлагери, геноцид и войни. В този смисъл романът „Звездният звяр“, отнасящ се до далечното бъдеще и писан в близкото минало, е напълно съвременен. Съдбата на всяко преследвано същество, било то и от чужда планета, независимо от вида му или от цвета на кожата, засяга всеки човек като част от човечеството, което трябва да си възвърне възможността да проявява, особено в нашия опасен за живота век, своя хуманизъм и демократизъм.

Въпреки че романът завършва съвсем като приказка (не само има щастлив край със сватба, но и Звездният звяр се оказва ни повече, ни по-малко истинска извънземна „принцеса“), заедно с чувството на облекчение, че доброто отново е победило злото, или, казано по-меко, победило е некомпетентността, злонамереността и глупостта, след затварянето на книгата не се забравят думите на Робърт Хайнлайн: „Нито едно разумно същество не може да бъде притежавано… Свободните хора са готови да умрат, но не и да позволят да ги тъпчат“