Читателски коментари (за „Патиланчо “ от Ран Босилек)

Мисля, че Патиланчо от Ран Босилек е много, много радостно и перфекто произведение. Не е много дълго — на човек да му писне отнего, не е претруфено от досадни поуки и когато го четох много ми хареса. Даже бих посмял да кажа, че ми хареса повече от Пипи дългото чорапче, въпреки че тя зае първо място в класацията на малкото голямо четене, а патиланци трето.

Много е хубаво.

Като дете обожавах тази книга чела съм я стотици пъти и иваниге мие било забавно с приключенията на Патиланчо и дружина, винаги съм се възхищавала на изобретателността им и способността им да се забавляват във всяка ситуация, нещо което все по — малко деца в наши дни правят покрай смарфоните и таблетите, които родителите им купуват. Онзи ден без да искам отвоно я изрових и си я припомних. Сюжетът се върти около игрите на децата и най — вече в правенето на бели и последствията от това. Именно това е частта от книгата, която ме възмущава. Почти всяка случка завършва с това как баба Цоцолана после " налага едно хубаво " децата за наказание. Има някои глави, които са направо страховити например в "Какво чудо стана " баба Цоцолана праща Патилнчо да и донесе мазилото против бръчките и си свиди да запали свещ и праща за крема в тъмното, а той по погрешка и дава боя за обувки. Последствията за него после баба му го налага с чехъл по дупето и после по него не остава и здраво място, при положение, че вината е нейна, а не негова. " Тя ме сграбчи здраво с чехъла заудря " Или пък други случаи, в които децата стават червени като бабата само, защото са се засмяли или горкия Патиланчо пак е бит без да е виновен заради козела. Или пък случая където бабата не им дава да излазат и да играят и ги набива после, защото са нарушили правилата. Точно на тази част винаги съм се възмущавала и продължавам да се възмущавам не смятам, че децата трябва да се наказват и възпитават с бой и с такава системна жестокост каквато проявава бабата всеки ден към тях. Хубаво нека ги накаже за белите, но не е нужно това всеки път да става с бой. В "Емил от Льонеберия "например главният герой го наказват затворен за известно време, докато си помисли какво е направил, но никога не му посягат. Признавам книгата е забавна, но насилието към деца в нея поне според мен е в повече. И не само към деца, но и към животните споменава се кака бабата често бие котарака си например "Гърбеца му баба често попримазва, но той и натупан юнак се показва ".

За първи път четох тази книжка, когато бях на осем и през цялото време се смях :D:D:D

Любима детска книга.