Чичо Стоян
Ех, ливадо равничка!

Ех, ливадо равничка,

буйничка и плавничка!

 

Сякаш че е косица

меката ти тревица,

що я роси росица,

що я мие дъждеца,

що й реши ветреца

с гребена си прашеца,

що й пее щуреца

и се мъчи с гласеца

да надвика сквореца!

 

Ех, ливадо равничка,

буйничка и плавничка!

 

Татко клепа косица

за меката тревица —

и на всяко чук, чук, чук

се обажда пъдпъдък.

И подвиква: „Пъд-пъдък

пъд-пъдък, пъд-пъдък!“